Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Свети Климент – книжовникът, посветил се на християнизацията и просветата на българите

БНР Новини
Днешната църква „Св. Климент и Пантелеймон“ в Охрид, в която се съхраняват мощите на Св. Климент Охридски
Снимка: архив

СнимкаСв. Климент е български просветител, духовник и книжовник, последовател на Светите братя Кирил и Методий, на когото Българската православна църква отдава почит на 25 ноември. Според авторите на Пространното житие (Българска легенда) – охридския архиепископ Теофилакт и Краткото житие (Охридска легенда) – архиепископ Димитрий Хоматиан, този велик наш отец и български светилник произхожда от европейските мизи, които мнозина наричат българи (Хоматиан). Историческите извори свидетелстват, че когато създателите на писмеността Кирил и Методий тръгват за Моравия, взимат със себе си и техния роднина Климент. Той придружил двамата просветители и в Рим, където е ръкоположен в свещенически сан. След смъртта на Св. Методий (885г.), който бил архиепископ на Моравия, немското духовенство изгонва учениците му, които намират добър прием в пределите на Българската държава, приела християнството през 864 г.. След покръстването страната и народът имали нужда от учители и разпространители на вярата на разбираем език. За приноса на Св. Климент в създаване на средновековната книжовна култура разказва доц. Трендафил Кръстанов от Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия:




Делото на Св. Климент е неразривно свързано с дейността на братята Кирил и Методий и със Св. Наум, с когото се смята че са събратя. Беше открит „Пространен разказ за живота на Св. Наум“, в който се казва, че Климент и Наум със своите учители превели с новосъздадената азбука свещени писания, които били сверени и благословени в Стария Рим. Така те подготвили своята просветителска мисия. Пак там се подчертава, че трима от Кирилометодиевите ученици – Климент, Наум и Ангеларий, копнели за България, надявали се да отидат в България и били сигурни, че България ще им даде подслон и покой.

Българският владетел Борис-Михаил ги посреща радушно и им създава всички необходими условия за книжовна дейност, целта на която била да бъдат задоволени нуждите на българската църква с необходимите богослужебни книги. Княз Борис изпраща Св. Климент като учител, а както казва доц. Кръстанов, длъжността учител в християнството е изключително важна, защото той има за задача да просвещава народа, да провежда беседи, да обучава младежите, да превежда книги и да пише проповеди, жития, похвални слова, църковни химни. Според историческите данни за 7 години той е обучил 3500 ученици в Югозападна България. След като приемали свещенически сан, те измествали гръцкото духовенство, което проповядвало на неразбираем за народа език. И не напразно Теофилакт нарича Св. Климент пръв епископ, проповядващ на български език, предвид дейността му за християнизацията и просветата на българите. От Климентовото книжовно наследство най-добре са запазени преписите, правени в Молдова и Влашко, тъй като там езикът е различени са преписвани дословно, обяснява събеседникът ни. В процеса на научната си дейност доц. Кръстанов открива датата на смъртта на светеца, локализира и епископското му седалище и ги представя на конференция в СУ „Св. Климент Охридски“:

Като епископ Климент носи няколко названия Тивериополски и Велички. Във Ватиканската библиотека открих документи на Аристархи Ставраки – велик логотет на Цариградската патриаршия, който десетилетия е правил списъци на епископиите, включително Велеграда (Берат) и Канина, Северен Епир. В тях срещнах името на Климент с датирана дата на смъртта 25 юли 916 г. И в папския годишник Annuario Pontificio има сведение за такава епископия. Потвърждава се и предположението в науката, че епископията на Св. Климент е била двусъставна – от 893 до 906 е бил епископ Тивериополски или Струмишки, а от 906 до смъртта си е епископ Велички. За да се посвети изцяло на книжовното дело, българският владетел Борис осигурил на Св. Климент къщи в Девол и Охрид. Домът му в Охрид се издигал до храма Св. Панталеймон, където е и погребан. Всеки светец се чества там, където са неговите свети мощи, а не където е роден или е действал. Затова е правилно да се казва, както са подписани и неговите слова и поучения, Св. Климент Епископ Велички и Охридски Чудотворец, който по своя произход и дело е българин – заключава доц. Кръстанов.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Църковен календар - 25 февруари 2025 г.

На 25 февруари православната църква чества свети Тарасий, архиепископ Константинополски. Свети Тарасий, патриарх Константинополски , произхождал от знатно семейство, роден и израснал в Константинопол, където получил добро образование...

публикувано на 25.02.25 в 06:00
Снимка: Храм „Свети Цар Борис“, Варна

Църковен календар - 24 февруари 2025 г.

На 24 февруари Православната църква чества Първо и второ намиране честната глава на св. Йоан Кръстител. След като по желание на Иродиада св. Йоан Кръстител бил убит, Йоана, жена на Иродовия управител Хуза тайно взела светата глава и..

публикувано на 24.02.25 в 06:00
Св. Поликарп. Стенопис от манастира Грачаница

Църковен календар - 23 февруари 2025 г.

На 23 февруари отбелязваме паметта на св. свещеномъченик Поликарп, епископ Смирненски и на преподобни Александър, първоначалник на обителта на незаспиващите.  Свети Поликарп, епископ на Смирна , е роден към 70 г. сл. Хр. и е от..

публикувано на 23.02.25 в 06:00