Необходимост, удоволствие или утеха – от отношението ни към храната зависи дали ще я въздигнем в източник на радост или ще робуваме на вечното си чувство за вина. За да разсее ширещите се заблуди и да ни освободи от страховете, една току-що излязла книга, позоваваща се на сериозната наука, ни връща насладата от добрата храна.
Наистина ли брашното, солта и захарта са отрови, вредни ли са храните с ГМО, какво трябва да знаем за т.нар. Е-та, пробиотиците, пребиотиците и ферментиралите храни, полезно ли е да изключваме от диетата си месото или друг основен продукт – отговорите на тези и много други въпроси дава микробиологът Йордан Стефанов в книгата си „Митове и истини за храненето”.
Смята се, че в храната има химия, но истината е, че самата храна е химия, тъй като е изградена от химически съединения – коментира авторът един от най-разпространените митове. – Затова и да се твърди, че трябва да консумираме храна без химия, звучи абсурдно. От друга страна, не е приятно да се консумират изкуствени храни, продукт на химическата технология, но и не може да се каже, че те са опасни. Така че няма конспирация срещу хората. Повечето съединения, които се използват като добавки, всъщност са напълно натурални и се съдържат във всички плодове и зеленчуци. Но истината е, че хората изпитват страх от непознатото, а повечето имена на тези съединения не им носят почти никаква информация.
Според Йордан Стефанов няма как храната, която се продава в магазините, да е опасна, тъй като тя преминава през строг надзор. А и българските контролни органи се подчиняват на европейски директиви, целящи да накарат производителите на храни да спазват система за качествен контрол, която изпълнява ролята и на превенция. Все пак производителите имат интерес продуктите им да са безопасни за хората, за да се продават, добавя ученият.
Макар хората да гледат с подозрение на всяка непозната дума върху етикета, от известно време на трапезата ни с охота биват приемани продукти с екзотични имена, провъзгласени при това за суперхрани. Могат ли обаче чиата, киноата, спирулината наистина да си съперничат с боба и лещата например по хранителни вещества?
Това е мода, не може да се обясни по друг начин – смята Йордан Стефанов. – Интересното за модите е, че те не се подчиняват на научна обосновка, а просто навлизат – най-често от САЩ, Западна Европа, при това с няколко години закъснение. И никой не може да обясни защо тези продукти са по-добри от българските, но въпреки това се консумират усилено. Нашенските боб, леща, пилешки и животински субпродукти и други традиционни за кулинарията ни храни обаче по нищо не им отстъпват. Но, може би, ако кажеш, че ядеш чия, е признак за социален статус, затова и често се предпочитат западните вариации.
Суровоядството, вегетарианството и всякакви модерни диети – всичко това е нелогично, коментира ученият. Според него здравословният режим е пълноценният, т.е. този, който не ни лишава от определени храни, но и не ни кара да преяждаме.
На моята трапеза предпочитам да има пресни зеленчуци и плодове в голямо разнообразие – казва Йордан Стефанов. – Най-добре е те да са локални – отгледани на село от някоя баба. Тези продукти са по-пресни и по-приятни на вкус, отколкото вносните, които често се берат зелени и съответно с увредени вкусови качества. Естествено, на масата трябва да има и добър източник на протеин, какъвто е месото, и не е хубаво то да се избягва. А ако желаем, може да хапнем и нещо сладичко – десерт, който не е богат на хранителни вещества, но пък ни доставя удоволствие. Защото, нека не забравяме, че храната е и удоволствие.
И тъй като наближават празниците, когато имаме склонността от диети да прескачаме към преяждане, нека се успокоим. Все пак това е само веднъж годишно и може да си позволим да пренебрегнем всички граници, които сме си поставили, съветва биологът.
Снимки: личен архивПо информация на българското посолство в Берлин към момента няма данни за пострадали български граждани след терористичната атака в град Магдебург, при която автомобил се вряза в коледния базар в града. Посолството е в постоянен контакт с местните..
В последният момент, когато третата експедиция на нашия научно-изследователски кораб трябваше да тръгне за Антарктида през ноември получихме писмо, че парите за да може да се върне кораба обратно са пренасочени за зърнопроизводителите. Това означаваше,..
Външно министерство изрази сърдечни съболезнования за ужасната трагедия в училище "Пречко" в Загреб. "Нашите мисли са с народа на Хърватия", написаха от министерството в мрежата "Х". Дете загина на 20 декември, а други 3 деца и двама възрастни са ранени..
"Ужасното нападение в Магдебург в навечерието на Коледа е възмутително. Подобни престъпления и прояви на насилие са напълно недопустими" - това написа..
Хората от централата на БСП на ул. "Позитано" 20 в София са били евакуирани заради сигнал за бомба в събота преди обяд. Заплахата е получена по имейл,..
Най-важното е да се състави правителство, каза пред БНР председателят на парламента доц. Наталия Киселова. Ако има разговори за правителство, ще има и..