Клеймото „невъзвращенец” застига д-р Симеон Симов веднага след установяването на т.нар. народна власт през 1944 г. И макар да бяга от системата, целия си живот той ще прекара с мисъл за България, защото истинският родолюбец носи в сърцето си отечеството, дори когато то му се разкрива с най-грозното си лице.
Световноизвестен лекар, колекционер, писател, меломан, дарител – в дългия си живот д-р Симеон Симов непрестанно сменя амплоато си, ала за разлика от сцената, сам играе всички роли. И кой знае дали не щеше да се посвети единствено на медицината, ако не беше го застигнал деветосептемврийският преврат.
Избягах от България поради простата причина, че след 1944 г. не идваше комунизъм, а се избиваха хора по улиците, по апартаментите – разказва д-р Симеон Симов. – Например един от дядовците ми – Александър Симов Гигов, го убиха, защото е бил народен представител. А това че е направил страшно много за Брезнишко, Пернишко, Трънско, не ги интересуваше. Тогава беше някаква лудница и разочарование голямо.
Роденият преди 87 години в брезнишкото село Конска д-р Симеон Симов ще отнесе на онзи свят тайната как успява да се озове в Париж. Ала градът на светлината го посреща със затворени обятия, тъй като закон със стогодишна давност все още забранявал на медици с чужди дипломи да практикуват. Затова и славата го спохожда в Германия, където развива метода си за изкуствено оплождане – много преди ин витрото, помагайки на близо 3400 деца да се родят. В странство пламва също и колекционерската му страст – съвсем случайно и в приглушената романтика на Париж.
Една вечер се скитах из улиците край магазинчетата на Сена, в които се продават стари работи и попитах един букинист има ли карта на България – спомня си д-р Симеон Симов. – По принцип, ако отидете при един продавач на антикварни издания и му кажете, че искате карта или книга за страната ни, отговорът му моментално ще бъде „няма”. Но ако си поискате за Турция, Гърция, Румъния, тогава ви носят най-различни атласи и вътре се оказва и картата на България. Та онази вечер аз казах, че съм беден българин, а много ми се иска да си гледам държавата. Накрая се сдобих със стара карта от 1700 г. почти без пари.
Така в годините той събира безценната си колекция от европейски карти, книги, гравюри и рисунки от IV до XIX век, голяма част от която дарява на българските архиви. И докато преследва колекционерската си страст, се натъква на забележителен факт – на всичките 450 карти от времето на османското владичество в сбирката си България присъства със собствените си име и граници.
До 1800 г. абсолютно всички карти са някакво нещастие – нито граници можеш да намериш, нито да разбереш къде точно е България – казва д-р Симеон Симов. – Те са били рисувани на ръка с помощта на двама-трима души, които с крачки са определяли очертанията – ходили са покрай Дунава, виждали са кривините и са ги нанасяли на листче. Едва след 1850 г. започват да се появяват хубавите карти, включително и за България. Първата карта, изцяло за държавата ни пък, датира от 1737 г. и представлява картуш с много хубава рисунка на царя и на Дядо Господ.
Скъпоценните притежания на колекционера се разпростират върху плочи с редки музикални изпълнения, саксии с орхидеи, препарирани пеперуди, готварски книги. Мечтата му е всичко това да остане в България.А днес д-р Симеон Симов се завръща там, където е започнал животът му. Купил си е апартамент в София и скоро ще напусне слънчевото си убежище в Италия, защото вярва, че някой ден доброто окончателно ще заличи разкривеното лице на злото.
Снимки: archives.government.bg и culture-mfa.bg
Днес Българската православна църква почита света великомъченица Варвара – девойка от знатен род, посечена заради християнската си вяра в началото на IV век. От Варвара до Никулден – обичаи, ритуали и обредни храни Денят е наричан и Женска..
На 30 ноември православната ни църква почита паметта на св. ап. Андрей. Той е брат на свети първовърховен апостол Петър и се нарича Първозвани, понеже пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Спасителя. От ранни години презирал суетата на..
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в Първата световна война (1914-1918). Историците определят документа като "поредната национална..