Преди още да е получила официално предложение от руския държавен гигант „Газпром“, България заяви, че е съгласна да транзитира руски газ. Няколко дни по-късно и Гърция заяви в Москва желание и тя да пренася руски газ. Продължаването на газопровода „Турски поток“ през Гърция е „напълно вероятно и реалистично“, заяви руският президент Владимир Путин след разговори в Москва с гръцкия премиер Алексис Ципрас. Става дума за продължение на вече построения „Турски поток“, една от двете тръби на който да преминава през България към Сърбия и Централна Европа, или през Гърция до Италия, пренасяйки годишно 15.8 млрд. куб. метра руски газ. За тази цел България ще трябва да построи собствен газопровод от почти 500 км от турската до сръбската граница. Неговата цена се очаква да бъде около 1.6 млрд. долара според руското издание „Комерсант“, което първо разкри плановете на „Газпром“, в които е включена и България. Ако бъде предпочетен „гръцкият вариант“, ще се ползват 80 процента от вече построения трансадриатически газопровод. Да напомним само, че през 2014 г. тогавашният проект за газопровод „Южен поток“, който трябваше да пренася през България над 60 млрд. куб. метра годишно руски газ, пропадна под натиска на Европейския съюз и САЩ. Сегашният проект в голяма степен съвпада с тогава предвиденото трасе на тръбите на българска територия. Още тогава икономическите ползи за страната предизвикаха съмнения у редица експерти. Да не говорим за геополитическите съображения, които в крайна смета надделяха и предопределиха провала на проекта. Сега намеренията на Гърция да играе също в тази игра в конкуренция с България усложняват още повече нещата. Според първоначални отзиви на експерти, от икономическа гледна точка „Български поток“ е по-издържан и рентабилен.

Това не е още напълно доказано, тъй като няма яснота по икономическите параметри на газопровода, а на този етап надделяват геостратегическите амбиции на Русия и идеята на България да се изгради европейски газов хъб „Балкан“ на брега на Черно море, който да се снабдява с газ от Русия, Азербайджан и Гърция и да го продава на всички желаещи в Европа. Според правителството, така България не би изчезнала от картата на газовите коридори на континента и би имала по-голяма икономическа и политическа тежест. Или, както казва вицепремиерът Томислав Дончев, „важно за България е да си съхрани ролята на разпределител на газ. Това е въпрос не само на приходи, но и на национална сигурност, защото не бива България да е заобиколена от всички газови трасета“.

Като оставим настрана политическите и стратегическите аргументи и доводи, остава да видим каква икономическа изгода би имала България от построяването на газопровод за руски газ на своя територия. Очевидно става дума преди всичко за приходи от транзитни такси. Тези приходи бяха поставени под съмнение, когато ставаше дума за 4 пъти по-големия „Южен поток“, какво остава за сегашната му реплика!? Досега официално никой нищо не е казал за тези приходи, само министърът на енергетиката Теменужка Петкова доста уклончиво заяви, че става дума за „индикативна печалба през следващите 20 години от над 4,358 млрд. лева“. Доста скромна печалба на фона на инвестицията в тръбопровода, която страната трябва да направи. И то спешно, защото се иска „Български поток“ да бъде готов до края на следващата година.

Що се отнася до газоразпределителния център „Балкан“, той влезе експресно в току-що актуализираната Национална енергийна стратегия. Но и в този случай липсват числа, въпреки че се твърди, че проектът се одобрява от Брюксел. За изграждането му ще трябват много пари – около 1.5 млрд. евро. А колко и от какво ще се печели, освен от посреднически услуги в търговията между европейски купувачи и продавачи на газ, също не е много ясно.

На този етап и зад политическата еуфория по повод намеренията да се изгради газопровод за руски газ през България липсват сериозни икономически аргументи за неговата рентабилност. Вярно, че всичко е в самото начало, но предвидените срокове за осъществяването на проекта са толкова съкратени, че много време за мислене и пресмятане няма. Дано, както обещават управляващите, този път си направим добре сметките и не допуснем пак грешките от проваления „Южен поток“ и дано не се окаже, че всичко е било „на вятъра“, ако бъде предпочетен гръцкият маршрут на новия газопровод.