В последно време животът на българските шофьори започна да става все по-труден и изпълнен с опасни завои. Вдигнаха данъците за старите коли, които са над 75% от автомобилния парк от 3 млн. превозни средства в страната. После косвено увеличиха цената на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ с въвеждането на системата „бонус-малус“. Това няма да стане веднага, а след няколко години, но още отсега шофьорите ще трябва да си правят добре сметките и да мислят дали си заслужава първо пътната полиция да те глоби или да ти вземе книжката и после да трябва да плащаш по-скъпа застраховка, или е по-добре да караш внимателно и предпазливо, спазвайки доколкото е възможно правилата за движение по пътищата. Шофьорите на таксита в София пък се оплакаха, че одобрените от общината тарифи за превоз през деня и през нощта вече не покриват разходите им за скъпите горива. И накрая българските  международни превозвачи получиха от ЕС червен картон с приемането на новия пакет „Мобилност“ 1, по-известен като пакета „Макрон“ на името на френския президент. Държави като Франция и Германия, разтревожени от конкуренцията на фирми в страни членки, където пътните разходи са по-ниски, успяха да издействат прилагане в международните превози на статута на командирован работник (на когото се заплаща според условията на страната, в която пътува). Текстът предвижда седмичната почивка на водачите да бъде извън шофьорската кабина. Те трябва да се връщат в страната, където са базирани фирмите им, най-малко веднъж на четири седмици, освен в някои особени случаи. Този пакет, претендиращ да бъде със социална насоченост и защитаващ правата и интересите на шофьорите независимо от коя част на Европа са, е на практика неприложим в България и изхвърля от европейския пазар българските превозвачи. Той вдига толкова летвата, че само мощни транспортни фирми от развитата част на Европа могат да си позволят лукса да го спазват. Що се отнася до българските малки фирми с по 1-2 камиона, те не разполагат с финансите, необходими за прилагане на разпоредбите, които иначе претендират да защитават принципите на свободния пазар и да са насочени срещу дъмпинга.

А иначе българите обичат да карат коли и да пътуват в страната и в чужбина. И не само това, мнозина са любители на високите скорости по остарелите и занемарени български шосета. Това само повишава опасността от катастрофи, като по брой на загиналите в такива произшествия България е на първо място в Европа. Ако имаше класация на страните по лоши пътища, тя сигурно щеше отново да бъде на едно от първите места, след като самите власти признават, че 25% от републиканската пътна мрежа е в трагично състояние и на практика е непригодна за пътуване с кола, камион или автобус.

Всичко това изнерви българските шофьори и мнозина от тях излязоха по улиците и шосетата на страната да протестират, защитавайки правата и интересите си. Повечето българи подкрепиха тези действия, но на фона на най-разнопосочни други прояви на недоволство от условията на живот и мизерията, те не направиха особено впечатление. Засега официалните власти са решени единствено да защитават правата на българските международни превозвачи срещу пакета „Макрон“, но успехът им не е сигурен и в най-добрия случай може да постигнат дерогация, т.е. отлагане за известно време на прилагането на разпоредбите на този пакет. Затова и българските превозвачи се заканват да протестират заедно с камионите си в самия Брюксел.

Диктаторът Сталин бе казал по време на Втората световна война, че единственото нещо, с което не може да се справи, са шофьорите. Сега диктатори и световни войни няма, но проблемите и исканията на българските шофьори си остават и те очакват от властите разбиране и мерки в подкрепа на важния и конкурентоспособен транспортен отрасъл на националната икономика.