Преди три години ученици от една видинска гимназия организират коледен концерт и със събраните пари купуват хранителни продукти за самотните хора в околността. Посещавайки с. Върбовчец и старческия дом в град Кула, те се сблъскват с такава потресаваща мизерия и самота, че издигат грижата за възрастните хора в лична мисия с името “Бъди човек”.

“Добре дошли в Северозападна България или, както повечето са свикнали да я наричат – Северозападнала!” С тези думи започва филма си за северозабравените хора Антонина Лозанова, 18-годишна ученичка, която стои в основата на благотворителната инициатива. За трета поредна година тя и съучениците ѝ организират в родния си град кампанията “Бъди човек”, с която в един специален ден преди Коледа – 21 декември, да поднесат храна и човешка топлота на възрастните, към чиито домове и сърца дори не води път. И тук не става дума само за финансова липса, а за душевна и емоционална самота – защото никой не заслужава всеки ден да се прибира в полусрутен дом, да бъде сам, болен и забравен, казва тя.

Антонина обича да помага на хората от малка и оприличава желанието си да бъде полезна с вътрешен порив, който увлича и другите да вършат добро. И очевидно успява, щом в последните седмици ученици от различни краища на страната се заразиха с добротворчество и посетиха видински села, за да се срещнат с жителите им и да им дарят храни. Подтикнати вероятно от един прост въпрос, който момичето задава във филма си “Северозабравени”: Какъв е смисълът?

Не задавах въпроса толкова към себе си, колкото към зрителите, за да успея да ги провокирам към действие – обяснява Антонина. – Когато човек е наясно с това, което цени, той е в състояние да види кои за него са най-важните неща. И тъй като отговорът на този въпрос е различен на всяка възраст, за мен в момента смисълът е да изпълнявам своите мечти, да се радвам на подкрепа, разбиране, любов, но също да се грижа за хората в нужда – а и самата аз след около 50 години ще бъда една от тях. Наистина пенсиите са много ниски, парите не стигат, но само с оплаквания нищо няма да се промени. Така че няма “дано”, няма “надяваме се” – надеждата е в действието и в положителния пример, за да вървят нещата. Защото се видя как в последните седмици имаше множество благотворителни кампании, организирани от ученици, и това е красноречив факт, че младите хора не седят безучастни и че помагат именно на хора, които не са от техния район. И не мисля, че може да бъде по-хубаво от това, което се случва в момента.

Освен филма “Северозабравени”, който ѝ носи награда от конкурса “Кино в длан”, Антонина е автор на късометражни творби за Васил Левски и други национални герои – всички до един отличени, и мечтае да учи кинорежисура в НАТФИЗ. И макар желаното поприще най-вероятно да я отдалечи от Видин, тя ще се потруди всичко стойностно, което постигне в бъдеще, под някаква форма да се върне в родния ѝ град.

Снимки: личен архив