Чергите ѝ искрят в живи тонове – категорични, наситени и ярки, отгледани с любов в цветната ѝ душа. Преди десет години тя и станът се намерили от пръв поглед. И оттогава не се е спряла да тъче.

Прекрачвайки в ателието „Чергите на Дари”, човек се озовава в пъстро и жизнерадостно пространство. На варненската улица на занаятите Дарина Рахнева всеки ден сбъдва мечтата си да втъкава във форми и цветове онзи свой невидим свят, който сам излиза изпод ръцете й, за да я радва, изненадва и вдъхновява.

За първи път Дари се заинтересувала от стана, гледайки през детските си очи как баба ѝ на село с внимание се труди над шарените черги. А като пораснала, тръгнала по селата, та дано намери стара майсторка, която да ѝ разкрие чалъмите на занаята. Учителят обаче я чакал в собствения ѝ град – на съдбоносната за нея дата 2 август 2008 г., когато на панаира на изкуствата и занаятите „Булгарика” я кани да потъче. Половин час по-късно, следвайки наставленията на Веско Фесчиев, вече мятах совалката и се слях със самия стан, спомня си майсторката.

Оставила зад гърба си частен бизнес, днес Дари издига тъкането в своя професия – освен да изработва красивите си творения, тя предава занаята на деца и с готовност показва техниката на стана на всеки любопитен.

Никога не прави предварителни рисунки и схеми, а се оставя на самия процес – просто сядам и започвам да тъка. С убеждението, че това, което иска да изрази, ще отиде при точния човек.

Понякога самите цветове ме водят, а друг път някоя фигура, която искам да втъка – добавя Дари. – И всеки път е различно – природата или случайно срещнат на улицата усмихнат човек могат да ме вдъхновят да изработя черга. Но винаги залагам на авторските модели, въпреки че ползвам и традиционни орнаменти, които са типични за старите килими и тъкани. Тези форми обаче преработвам през собствената си призма, тъй като вярвам, че бъдещето на занаята е в съвременното му звучене. Що се отнася до старите български килими – разбира се, те имат своето очарование, но за да може моите черги да бъдат постлани в съвременните домове, те трябва да имат модерно излъчване.

Всяка черга на Дари се различава от предишната, има си име и носи послание – например тази с втъканите две водни кончета и теменужка. По думите на майсторката, теменужката символизира скромност, искреност и вяра, а водното конче се носи над водата и вятъра до последния си миг. Така че нека живеем до краен предел за мига, но и не забравяме да бъдем скромни, искрени и да вярваме в доброто.

Кодирайки послания в произведенията си, Дари всъщност продължава традицията на старите времена, когато орнаментите са предавали информация. Когато, да речем, девойката е намирала свой избраник, тя е сядала пред стана и е вграждала съответния елемент като известие до своите родители.

Традициите са нещо, което всички ние трябва да помним – казва още Дари, добавяйки че само ако знаем миналото си, ще имаме и бъдеще. – Надявам се да не допуснем те да отмрат – още повече, че ние само осъвременяваме моделите, докато техниките си остават автентични, същите, които са се ползвали и в древността. Затова се радвам, че все повече хора проявяват интерес към тъкането и с нескрита гордост мога да кажа, че в моя роден град доста колеги вече професионално се занимават с този занаят.

И една от тях е Дари, която зад стана грее в усмивка: Дните ми минават в щастие, защото работя това, което ми доставя удоволствие.

Снимки: личен архив