Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Антоанета-Мария Стоянова от Браниполе и нейните театрални пилигрими



Смирено е приседнала в тъмния салон, ала душата ѝ е там, където светлините въздигат в очите ѝ актьорите до небесата. Защото е постигнала общението с ефирната материя, вдъхновила твореца в пресъздаването ѝ.

Антоанета-Мария Стоянова поделя живота си между семейната книжарничка в пловдивското село Браниполе и театралните зали. В тях неизменно пристъпва със страхопочитание и трепет, откакто като гимназистка видяла в Народния театър “Сако от велур” на Станислав Стратиев. Оттогава ѝ останал споменът от един мирис – аромата на сцената, която ухаела като в храм.

Даже първия път, когато стъпих на голямата сцена на Народния театър – комендантът Златка Банева ме качи, събух се и минах – то все едно че влизаш в Божия обител. Беше преди спектакъла на “Хъшове”, играеха го за 200-тен път в памет на Чочо Попйорданов. И тогава усетих думите – толкова игра, толкова много пресъздадени спектакли. Актьорите си оставят там душите.

С Александър Морфов и подарения “Аскер”Вече седем години Антоанета-Мария увлича след себе си театрални пилигрими – групата ѝ от пътуващи зрители към столичните сцени се разраства непрестанно. Когато споделяш магията с повече хора, тогава е много силно и красиво, вярва тя. Най-напред започнала да води приятелите си на театър, после девет души тръгнали с малък бус, докато през миналия месец пред Народния театър се “изсипали” 118 зрители от два автобуса. Самата тя организира всичко – купува билети, осигурява превоз и често дава целия си оборот от книжарницата. И всеотдайността ѝ не остава незабелязана. Не случайно режисьорът Александър Морфов ѝ подарява един от своите “Аскери” с думите: За твоя свят, който създаваш! Ала Мария-Антоанета признава скромно, че не го заслужава.

Защото други правят много повече неща. Моето е една прашинка. Гледам да събера хората да изживеят в това тежко време нещо истинско. Като видите тяхната радост – те в автобуса на връщане пеят – не можете да си представите какво е да ти запеят петдесет човека “Бел кон” (Песента от “Хъшове” – бел. ред.). Това им дава смисъл и те го преживяват много време – седмици след спектакъл ми звънят да благодарят, да кажат, че такава магия не са изпитвали. Има хора на по 50-60 години – лекари, адвокати, не са виждали, не са влизали в Народния театър. Вътре им казвам какво да видят, какво да прочетат. А след спектакъл срещата с артистите – те няколко часа играят, раздават се на сцената и още в роля – да ги докоснеш, да ги прегърнеш, да се снимаш с тях, да усетиш тази близост.

В книжарничката си в Браниполе Антоанета-Мария е подредила кът със спомени, който е нарекла “Олтар на театъра”. Там са снимките ѝ с великия Велко Кънев, с любимия Чочо (Петър) Попйорданов, чиято смърт дотолкова я разтърсва, че му посвещава рисунки и поема, в която всяка дума започва с неговата буква “П”. Кой сред всички тях обаче поставя на пиедестал?

Чочо Попйорданов – стъклопис на Антоанета-Мария Стоянова
Не, няма как – аз всичките ги приемам като едно. Но Александър Морфов за мен е най-великият, и който се е докоснал до него, вижда за какво става въпрос. Колкото и да говорят, каквото и да се е изприказвало, 16 години да ти се играе един спектакъл, втори, трети и залите да са препълнени – това говори. Има спектакли – шуми се много, но се играят по една година и падат. При неговите няма такова нещо. Разтърсени излизат хората, защото не кожата – сърцето ти настръхва и оставя диря.

След някой и друг месец театралните пилигрими ще определят най-достойния актьор за тяхната фен статуетка, а в момента се подготвят за поредното “поклонническо” пътешествие – ще гледат “Опит за летене” в Народния театър. И с тях Антоанета-Мария за кой ли път ще притихне в тъмния салон. Там ми е добре. Аз съм много мъничка, за да стоя на сцената, казва тя.

Снимки: личен архив

Още от категорията

с. Кладница, Перник

Над страната ще премине студен фронт с валежи от дъжд и сняг

В събота, през страната ще премине студен атмосферен фронт. През нощта в Западна и Централна България ще има валежи от дъжд, в планините и по високите полета – от сняг и ще се образува снежна покривка. Минималните температури в България ще са между 1 и..

публикувано на 20.12.24 в 19:00

В личен план 60% от българите са доволни от 2024 г., оптимисти за 2025 г. са 47%

Близо 2/3 от българите са заявили, че са били щастливи през 2024 г.  Отрицателно отговарят 26%, в традиционното за края на годината проучване на "Тренд", поръчано от в-к „24 часа“. Личният живот, семейството, социалният кръг и работата са основни..

публикувано на 20.12.24 в 12:08

Отварянето на граничния преход Рудозем – Ксанти е историческо събитие

Роднини от двете страни на границата чакат да се възстанови вековен маршрут, който свърза Родопите с Беломорието. На 1-ви януари 2025 г., след падането на шенгенската граница  "тихият" път от Рудозем към Ксанти отново ще стане "озвучената долина"...

публикувано на 20.12.24 в 12:00