На 28 юли 1919 година в Брюксел е основан Международният астрономически съюз (МАС), обединяващ астрономически общества от цял свят. България се присъединява към него през 1957 г., макар че големият български учен в областта на астрономията проф. Никола Бонев е избран за член на съюза още през 1938 г.

Във връзка със 100-годишнината на МАС Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН организира серия събития. Първото от тях – “100 часа астрономия”, ще се състои на 12 януари от 12:00 ч. в Sofia Tech Park.

Посетителите ще могат да се запознаят с важни моменти от историята на МАС и новите космически мисии до Слънцето, да научат какви са проявите на магнитните полета при звездите, да разберат как и защо се сваля огледалото на големия телескоп в Националната обсерватория в Рожен, ще бъде хвърлена светлина върху природата на някои впечатляващи астрономически обекти, като свръхнови и т. нар. “проблясващи” звезди.

Една от демонстрациите е свързана с определяне на размерите на Земята по много древен метод, определен още от Ератостен – разказва доц. д-р Люба Славчева-Михова. – Той е роден през 276 г. пр. н. е. и е първият, който се опитва да определи обиколката на Земята. Забелязвайки, че в деня на лятното слънцестоене по пладне слънчевите лъчи падат вертикално в египетския град Сиене, той поставя стълб в двора си в Александрия и измерва ъгъла, под който падат лъчите там. Знаейки, че двата града са разположени на един меридиан, определя разстоянието между тях и по разликата в ъглите на падане на лъчите с удивителна точност изчислява обиколката на Земята. Разликата с реалната дължина на земната окръжност е по-малка от 1 процент и се дължи на неточното определяне на разстоянието между градовете. Ние ще повторим неговите стъпки, използвайки глобус.

За пръв път ще бъде представена изложбата “Нагоре и отвъд”, посветена на годишнината на Международния астрономически съюз. Тя разкрива най-вълнуващите достижения на съвременната астрономия и изследването на Космоса през последното столетие, проследява накратко ключовите моменти в историята на МАС, показва най-важните открития и най-известните астрономи.

Планираме изложбата да стане пътуваща, ще я покажем по време на Софийския фестивал на науката през май и на традиционната конференция на астрономите в България през юни – казва доц. д-р Славчева-Михова. – През годината са предвидени и много други събития, сред които Денят на светлината (16 май), 100 години от пълното слънчево затъмнение (29 май), което е първият успешен тест на Общата теория на относителността, лекции на астрономически теми в неформална обстановка. Първата от тях ще бъде на 8 март и ще е посветена на ролята на жените в астрономията от древността до наши дни.

През юли в Астрономическата обсерватория в Белоградчик ще се проведат наблюдения на лунното Море на спокойствието по случай другия голям юбилей тази година – 50 години от кацането на човек на Луната. Предвидени са летни школи по астрономия за ученици, а 28 август е Ден на отворените врати в Националната астрономическа обсерватория в Рожен. През цялата година се очакват събития, организирани от астрономически обсерватории, планетариуми и клубове в редица български градове.

2019 година ще бъде богата на астрономически събития. Безспорно, най-интересното астрономическо явление ще бъде пълното слънчево затъмнение на 2 юли. То ще е видимо от Чили и Аржентина. А интересните явления за нашата страна са пълното лунно затъмнение на 21 януари, частичното лунно затъмнение на 16 юли, метеоритният поток Персеиди на 13 август и транзитът на Меркурий пред диска на Слънцето на 11 ноември. Доц. д-р Люба Славчева-Михова предупреждава, че последното явление се наблюдава само с телескоп със слънчев филтър.

Снимки: личен архив