Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Звънът на Сурва пречиства и възражда

„Януари е Сурва“, казват жителите на Перник, защото всяка година в последните събота и неделя на месеца градът очаква участниците в Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“. 28-ото издание на карнавала ще посрещне над 7500 участници. Маски от всички етнографски области на България ще демонстрират 102 групи. Обичаите си ще покажат и 19 групи от Македония, Русия, Португалия, Италия, Сърбия, Румъния, Гърция, Словения и Турция. С всяка следваща година интересът на децата към фестивала се увеличава и тази година над 1300 деца ще се потопят в маскарадните ритуали и традиции.

Фолклорният празник „Сурва” е четвъртият български елемент, включен в листата на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство, наред с Бистришките баби, нестинарството и чипровските килими. Всяка година на Васильовден (14 януари по стар стил), в селищата на територията на Перник се пресъздава обичаят, характерен с игрите на маскираните мъже, наречени сурвакари или кукери. Людмил Йорданов – трето поколение пазител на традицията, обяснява, че и двете наименования са правилни, зависи от коя част на България е обичаят. В Пернишкия регион се наричат мечкари и сурвакари, а в другите краища – чауши, бабугери, старци, сурати и т. н., но общоприетата дума е кукери.



Корените на тази автентична традиция се крият в езическите ритуали, онаследени от далечното минало. Обичаят започва вечерта на 13 януари, когато кукерите правят големи клади – вярва се, че огънят, който палят, пречиства, обновява и възражда за нов живот.



От векове традицията на Сурва се предава от баща на син. Людмил Йорданов за първи път е бил кукер едва 3-годишен през 1993 г., заедно със 7-годишния си брат, баща си и дядо си. Откакто се помнят в семейството сами изработват маските и костюмите за празника, а подготовката започва месеци преди Сурва:

Людмил Йорданов
Старите костюми се обновяват като се набляга на изработката на нови кукерски маски, т. нар. ликове обяснява събеседникът ни. – Групата се събира в пригодено за целта помещение, което в района на Перник се нарича мечкарница. Всеки носи необходимите материали и с общи усилия участниците се подготвят за празника. Всяка маска е индивидуална и неповторима. Няма предварителен план или скица. Майсторът, изработва това, което усеща, че е необходимо.



Огромни и плашещи са кукерските маски. Вярва се, че трябва да бъдат пазени в тайна до празника, за да не изгубят магическата си сила. Людмил Йорданов обяснява, че идеята при изработване на кукерската маска е да прогонва злите сили и да изглежда колкото се може по-страховита, по-страшна от злото дори:



Нашите кукерски маски се изработват изцяло от естествени материали – дърво, кожа, рога
– казва той. – Семейството ни прави конструкцията предимно от червена върба, тя е лека и жилава. Покрива се с животинска кожа – овча, козя, заешка или друг вид. Кукерската маска се смята за завършена след поставяне на страховитите рога, които са от незастрашени от изчезване видове. Добре е да се знае, че кукерството не се извършва от варвари, които унищожават животни.



Според събеседника ни всеки може да изработи костюм и маска, стига да има желание да даде нещо от себе си и да вложи сърце и душа. Многобройни са цветовете, които се използват, но основен е червеният защото се вярва, че гони злите сили. Всяка сурвакарска група изработва маски и костюми по свой начин, с различни материали – парцали, пера, мъниста, животински кожи. Затова кукерите са толкова пъстри и различни в нашата малка родина България – обяснява Людмил.



Този колоритен, жив и до днес обичай, е изпълнен със символика. Всеки жител с нетърпение очаква сурвакарите, които със своите обредни действия, танци и звъна на хлопките, окачени на кръста им, прогонват злото и носят здраве, благоденствие и берекет.

От ранни зори нашата сурвакарска група от Селищен дол започва да обикаля къщите на селото, разказва Людмил Йорданов. С екливото, благозвучно дрънкане на звънците кукерите прогонват злите духове. Играят за здраве и плодородие. След като групата мине през всички къщи се събира на площада и с последния тътен на хлопките се слага край на празника. Общата трапеза също е задължителен елемент от най-големия празник в региона на Перник.



Маскарадната традиция в района на Перник през 1966 е превърната във фестивал, който постепенно прераства в национален, а от 1985 е със статут на международен. Перник членува във Федерацията на европейските карнавални градове и през 2009 г. е обявен за маскарадна столица на Европа.

Снимки: личен архив и БТА



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Царски символи от Второто българско царство красят сграфито керамиката на новите майстори

Специална занаятчийска работилница за керамични съдове от царски вид, каквито са използвали болярските семейства по времето на Второто българско царство ( XII – XIV в.) има в старопрестолния ни град Велико Търново. Ателието се намира почти в..

публикувано на 09.05.25 в 13:25

На гергьовски курбан в параклиса "Св. Георги" в Пирдоп

Голям празник като 6 май – Ден на Св. Георги Победоносец – не минава без подготовка за курбан във всички православни храмове, носещи името на светеца. Най-често храната се приготвя от агнешко или овче месо, както повелява традицията на този ден...

публикувано на 06.05.25 в 07:30

Чехът Лудвик Куба посвещава том на народните песни по българските земи

В края на 19-и век чешкият художник и фолклорист Лудвик Куба предприема пътуване до нашите земи, за да изследва българското песенно наследство. След като записва чутите мелодии, той посвещава цял том на България в своята поредица "Славянството в..

публикувано на 28.04.25 в 14:50