Опитите да разкажем историята на Българското национално радио през годините са много, но в стремежа си да я представим синтезирано подминаваме интересни детайли, които биха заинтригували всеки, който се интересува от миналото на нашата страна. В своята история Националното радио устоява на множество промени, преобразили България многократно през последните осем десетилетия.
За начало на радиоразпръскването в България се смята построяването на 50-ватов радиопредавател от високообразования техник инж. Георги Вълков през 1929 година. Желанието на ентусиастите от радиолюбителския съюз „Родно радио“ да създават радиопрограма е подкрепено от държавата, която им позволява да използват пристройка към сградата на ъгъла на столичните улици „Московска“ и „Бенковски“. Скоро обаче става ясно, че наличната техника е недостатъчна, за да бъде достигната по-голяма аудитория и екип родни инженери се заема със задачата да създаде по-мощен предавател. Проблем се оказват и условията на работа, тъй като екипът на програмата се увеличава, а сградата скоро се оказва тясна. Затова с разрешение на държавата, радиолюбителите се преместват и заемат цял етаж от сграда на улица „Московска“ №19.
В периода 1938-1941 година освен с нова техника, радио служителите се сдобиват и с много по-голяма сграда, намираща се на сегашния адрес на институцията – бул. „Драган Цанков“ №4.
По онова време оттам започвала вилната зона на София. След бомбардировките над столицата по време на Втората световна война, които поразяват и новопостроената сграда, започва бързото ѝ възстановяване. Оказва се обаче, че общата ѝ площ от 2300 кв. м. не е достатъчна. В края на 60-те години тогавашният председател на Комитета за радио и телевизия Тодор Стоянов, започва да търси изход от възникналия проблем. За решаването му помага арх. Георги Стоилов, който по същото време е кмет на София. В спомените си архитектът споделя:
На 1 февруари Православната църква чества свети мъченик Трифон – древнохристиянски проповедник, лечител, чудотворец завършил живота си като мъченик. Празникът е известен у нас като Трифоновден. Св. Трифон се ражда около 225 г. в..
През 2024 г. Националният исторически музей (НИМ) проведе изследвания на 22 археологически обекта. През сезона са открити над 1400 артефакта от праисторията до Средновековието, като най-значимите са показани в специална експозиция " Древни находки...
На 31 януари Православната църква чества свети безсребреници и чудотворци Кир и Йоан. Свети Кир се родил през втората половина на ІІІ век в египетския град Канопа и се прочул като знаменит лекар в град Александрия. Лекувал с огромен успех..
През 2024 г. Националният исторически музей (НИМ) проведе изследвания на 22 археологически обекта. През сезона са открити над 1400 артефакта от..
На 1 февруари Православната църква чества свети мъченик Трифон – древнохристиянски проповедник, лечител, чудотворец завършил живота си като..
На 31 януари Православната църква чества свети безсребреници и чудотворци Кир и Йоан. Свети Кир се родил през втората половина на ІІІ век в..