Преди три години Стойко Цонов забелязва на атлетическата писта момиче, което го впечатлява със заложбите си. И един ден настоява тя да опита троен скок. Треньорът обяснява техниката – засилване, оттласкване и... резултатът е полет, съвсем близо до републиканския рекорд.

Днес Александра Начева – момичето, пренесено от вятъра, доказва с всеки старт, че пред възможностите ѝ няма таван. На 17 години тя е спечелила всичко за своята възраст и само европейската титла засега ѝ убягва. През м. г. Александра оглави световната ранглиста за троен скок, изслуша националния химн на младежките олимпийски игри и на световното първенство, направи най-добро постижение за сезона...

Заминавайки за младежките олимпийски игри в Буенос Айрес, Александра заявява, че ще скача единствено за златния медал. А има да взема и реванш от испанката Мария Висенте, която я побеждава на европейското първенство в Дьор.

Треньорът ми успя да ме мотивира в деня преди състезанието – защото аз бях отишла единствено за олимпийската титла и през цялото време си мислех само за това. И той успя да ме събере, да ми каже да гледам нашите си скокове. Така излязох на пистата напълно отпусната и от втория опит скочих 13,86 м.

Мария Висенте пък оставя следи в пясъка, които не достигат резултата на българката с цели 19 см.

Когато питат Александра за началото в спорта, тя неизменно отговаря: Леката атлетика ме избра. Тригодишна ходи в една и съща детска градина с Никол – дъщерята на световната вицешампионка Ива Пранджева. Момиченцата се сприятеляват, а в първи клас започват да тренират при именитата ни лекоатлетка. Скоро обаче Никол избира волейбола, а Александра тръгва на първите си детски състезания. Докато един ден я открива за големия спорт треньорът по троен скок Стойко Цонов.

Като всеки спортист и Александра мечтае да спечели титлата на олимпиада за големи. Но добавя, че злато в Токио догодина е прекалено смела мечта. Засега целта ѝ е да задържи добрите резултати от изминалия сезон и да надгражда успехите си постепенно. Впрочем, такъв е съветът и на златната ни олимпийска медалистка в тройния скок Тереза Маринова. По-лесно ли е обаче да стъпваш върху традицията и постиженията на предишните шампиони, градейки собствен звезден път?

Това са белези, които да гониш – смята Александра. – Тереза Маринова оставя рекорди и аз трябва да се боря да ги минавам, да градя себе си по нейните стъпки. Засега съм покрила всичките ѝ резултати за моята възраст, но тя има и световен рекорд за старша възраст от 14,62 м., който през следващите две години ще се стремя да подобря.

А дали един ден Александра Начева ще чуе за втори път българския химн на олимпийската стълбичка? Дори всичко да си изпипал перфектно и да си дал най-доброто от себе си, ако Господ не ти е отредил да станеш олимпийски шампион, това никога няма да се случи, казва нейният треньор.

Снимки: личен архив