Изложбата “Дим. Истории за тютюна” в пловдивския Тютюнев град разказва за 150-годишната съдба на тютюневата индустрия по българските земи – от първите никотинови следи в Османската империя до художествените образи в произведенията на съвременни творци.
“Но тия кервани, изпращани от гръцки търговци и навяващи романтиката на минали времена, отдавна бяха престанали да идват. Те бяха заместени от камионите на “Никотиана”. Така в романа си “Тютюн” писателят Димитър Димов рисува фрагмент от голямата социална картина, в която тютюневият поминък бързо се превръща в двигател за икономическото процъфтяване на младата българска държава.
След Освобождението селяни прииждат в градовете, за да работят в тютюневите складове и фабрики, а редом с тях се трудят прокудените след войните (1913-1918) беломорски българи.
Тютюнът става фон, на който се модернизира и градският живот – жените се еманципират, обществото се разслоява и съзрява. Димът облъхва дори окопите по време на войните, за да се пренесе след това при дълбокомислените спорове на интелектуалци и творци в кафенетата и да се превърне в неизменен кинообраз.
Всичко това хронологично може да се проследи в четирите изложбени зали, в които е подредена експозицията “Дим. Истории за тютюна”, минавайки през епохата на Възраждането, Първото пловдивско изложение (1892), борбите за освобождение на македонските земи от османска власт. И още: работническите стачки, войните, т. нар. „възродителен процес“, трусовете на тоталитарната система. Зрителите ще чуят думите на търговци на тютюн, на работнички, на представители на въздържателните дружества, ще видят кадри от Балканската война, противопожарно учение в една от фабриките, дегустация на тютюни пред чуждестранни клиенти.
Историите започват още с откриването на тютюна – кога за първи път прониква в Европа, чак до наши дни и превъплъщението му в изкуството – разказва Светлана Куюмджиева, артистичен директор на “Пловдив – европейска столица на културата”. – И тези истории съставят цялостния разказ за връзката между тютюневата индустрия и модернизацията на Пловдив и на България. В изложбата могат да се намерят архивни снимки, картички, рекламни материали, предмети от фабриките, портрети и спомени на участници в целия този разказ. А също – видеоматериали и кадри от любими български филми.
Не случайно изложбата се помещава в една от емблематичните сгради на Тютюневия град, в който издигнатите преди век складове, за съжаление, пустеят или вече са разрушени. А идеята е тази част на Пловдив да бъде превърната в пространство за култура:
Проектът “Тютюневият град” е посветен на зоната с бивши индустриални сгради в центъра на Пловдив – казва Светлана Куюмджиева. – Включването му в програмата на “Пловдив - европейска столица на културата” цели да бъде обърнато внимание на тези забравени, запуснати постройки и в пространствата около тях да се развиват разнообразни артистични дейности, намеси по фасадите, съживяването им с изкуство. Заедно с работата по културните събития обаче се променят и обстоятелствата – понякога драматично, свързани с тези сгради. Четири от тях, две от които (складовете на търговеца Димитър Кудоглу) особено ценни, се озоваха в центъра на големия пожар отпреди три години.
Това обаче не ни отказа, дори нещо повече – решихме да съсредоточим голяма част от дейностите, свързани с европейската столица на културата именно на тази територия, за да покажем, че дори и като частна собственост сградите могат да носят добри дивиденти чрез изкуство и култура. Разбира се, хубаво е да се говори за тяхната ценност в миналото, но нека не забравяме, че бъдещето им зависи от отговорните институции и от собствениците им. И щом прожекторът, през тази толкова важна за града година, веднъж е осветил това място, смятам, че съдбата му ще бъде по-ясна и ще се ползва по-дълго време със защита, така че да може да се развие кварталът.
Снимки: tobacco-city.plovdiv2019.eu
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
За двадесет и трета година екипът на „Банско филм фест“ ще пренесе публиката до едни от най-екстремните точки на света посредством 75 филма от 39 държави. "Всички те са премиерни, за част от тях прожекциите в Банско ще са световни премиери", каза за..
Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на..