В центъра на София са съсредоточени множество културни и архитектурни обекти, свидетелстващи за хилядолетната история на града. Един от духовните паметници е действащият старинен храм „Св. Петка Стара“. Както обяснява отец Николай – предстоятел на църквата, посветена е на Св. Петка Търновска, родом от Епиват (Тракия) живяла през XI в., чиято памет се чества на 14 октомври:

На южния вход на църквата има надпис „Старинен храм Св.

Събеседникът ни обяснява, че към името на светицата е прибавено стара, за да покаже, че храмът е най-древният от всички онези в София, посветени на Св. Петка или Параскева и е различен от църквата „Св. Петка Самарджийска“ – посветена на мъченицата Параскева от Икония (Мала Азия), живяла през III и IV в.

Храмът представлява еднокорабна базилика – продължава отец Николай. – Централният корпус е около метър и половина по-нисък от притвора и е на нивото на намиращата се в съседство ротонда „Св. Георги“, датирана от IV в. Това дава основание на някои съвременни изследователи да смятат, че е строен през XIII в. като част от дворцовия комплекс на севастократор Калоян – тогавашен управител на Средец, днешна София. Съществува и друга теза, че успоредно с дворцовия комплекс е имало и митрополитски такъв и храмът още тогава е бил част от него.

Отец Николай разказва, че няма сведения по време на османското владичество черквата да е била събаряна, превръщана в джамия или затваряна. Споменава се, че по това време е ремонтирана, а Герлах в съчинението си „Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград“ описва „Св. Петка Стара“ в Митрополията като „скромна на вид малка еднокорабна църква с богата стенописна украса“. И до днес в нишите до светия олтар могат да се видят стенописи, датирани към XV в. от реставраторски екип, който е работил там в периода 2001 и 2002 г. Събеседникът ни обяснява, че от създаването си до днес храмът е неразривно свързан със Софийската света митрополия и като такъв е изиграл основна роля в духовното обгрижване на православните християни.

Българският народ почита и се прекланя пред Св. Петка и я счита за своя небесна покровителка. И до днес храмът е притегателен център за вярващите с множеството реликви, които се пазят в него.

Една от най-древните светини там е дървото, на което е умрял в мъчения Св. Терапонтий, чиято памет се чества на 27 май – разказва отец Николай. – Има много старинни икони, датирани от XVIII и XIX в. Сред тях се откроява и чудотворната икона на Св. преподобна Петка-Параскева, в чийто кивот с проскинитарий (резбовани или не дървени поставки за големи и малки икони, долепени до колони или по-рядко до стените в наоса на храма – б. а.) има частица от честните ѝ мощи и частица от животворящия кръст Господен.


За наша радост през 2018 г. получихме от негово светейшество българския патриарх Неофит за поклонение одеждите, с които са били облечени мощите на светицата, намиращи се в гр. Яш – Румъния. В светия олтар се пазят частици от мощите на Св. Харалампий, Св. Теодор Стратилат и Св. Панталеймон. В специален проскинитарий се намира и пантофка от Св. Спиридон Тримитунтски Чудотворец, осветена при мощите му на о.Корфу. Всички тези светини духовно облагородяват живота и молитвата на всеки, който е дошъл, за да се поклони с вяра в нашия храм – заключава отец Николай и пожелава Бог да пази хората в този свят и да им дава здраве, радост и много духовни сили.

Снимки: bg.wikipedia.org и hramsvetapetka.org