Над 50% от базата на психиатричните болници, отделения и центрове у нас е в критично състояние. Това показва доклад, който министърът на здравеопазването Кирил Ананиев неотдавна представи в Министерския съвет. За окаяното положение на психиатриите у нас се говори от години. Това е сектор в здравеопазването, в който липсват реформи и поради това често бива обект на критики от страна на международни институции и медии.

В България има 12 Държавни психиатрични болници, 12 Центъра за психично здраве и 22 отделения към болници, чиито капацитет е почти изцяло запълнен. В момента се работи върху стратегията за психиатричната помощ у нас, в съответствие с европейските практики. За целта има създадена работна група, която се очаква да излезе с решение до месец и половина. А държавата смята да реши проблема с липсата на кадри, като поеме специализациите по психиатрия.

Освен остарялата материално-техническа база на психиатриите, друг основен проблем е отдалечеността на някои от болниците от населените места, което затруднява адаптирането на пациентите към реалния живот след лечението.

Най-голямата психиатрична болница за София-област  "Св. Иван Рилски", по-известна като Курило, се намира на близо 25 км. от столицата. През нея годишно преминават повече от 1300 пациенти.

Мястото на всички държавни болници предразполага те да бъдат като в психотрилър. Всички те се намират в периферията на населените места, достъпът до тях е труден и ограничен, обяснява директорът на болницата д-р Цветеслава Гълъбова. Те са създадени във времената, когато основният принцип на лечението на психично болните е бил свързан с тяхната трайна, ако може и доживотна изолация от обществото. Но преди повече от 30 години се промениха стандартите за лечение на психиатрично болните и се знае, че те трябва да се лекуват близо до населените места и мястото където живее болния. Така може да се извърши по-плавно преходът от лечението в болница и тяхното продължаващо лечение при домашни условия.

Равнодушието на обществото към тези хора действа пагубно на лечението, твърди доктор Гълъбова.

Тези болести не са заразни, но равнодушието и така установената народопсихология, че “това на мен няма да ми се случи” довеждат до негативно отношение към психиатрично болните, към нас и изобщо към всичко свързано с това по-особено състояние, твърди доктор Цветеслава Гълъбова.

Да, може, категорична е психиатърът. На всеки трябва да е ясно, че няма пол, няма възраст, няма социално положение, няма успешност на човека, които да гарантират, че няма да се разболее.

Преди дни на свое заседание Министерският съвет реши да отпусне допълнително 2 млн. лева за центровете за психично здраве и психиатричните отделения към болниците. Друга сума от близо 10 милиона лева ще бъде отпусната под формата на капиталови разходи за ремонт. Това предизвика нееднозначни реакции в гилдията. Ето какво е мнението на директора на една от най- големите психиатрични клиники в страната:

Решението като решение е добро, но като човек, който работи от 25 години в системата и човек с икономическо образование смятам, че даването на пари, без да се направи анализ къде да бъдат вложени те, и то с дългосрочна програма за 10-15 години, е като “слагането на каруцата преди магарето”. Ако ще се реновират болници тип бараки на отдалечени места, това няма да свърши никаква работа. Ние в момента имаме 4500 психиатрични легла, което е 10% от общия брой болнични легла. Като брой те са достатъчни. Въпросът е, че са крайно неравномерно разпределени. Изливането на немалко пари в система, която не е реформирана не е най- удачното решение.

В края на разговора с д-р Гълъбова, психиатърът пожела да отправи специално послание: Бих искала да кажа на вашите читатели да бъдат по-толерантни към хората с психични разстройства, като поведение, изразяване и начин на мислене. Никой не е застрахован.