Преди близо 66 милиона години гигантски метеорит се врязва в Земята и изхвърля толкова много прах, че препречва пътя на слънчевата светлина. Катаклизмът предизвиква екологичен ад, вследствие на който измират динозаврите и на еволюционната сцена излиза прачовекът. Днес страховитият кратер, наречен Чиксулуб, лежи на океанското дъно край Мексиканския залив и все още привлича вниманието на учените – като възможност да разгадаят космическите тайни, но и като аларма за нестихваща опасност.

Всяко късче метеорит обаче крие в себе си и застинал миг от праисторията на Слънчевата система, затова и хора от цял свят рискуват понякога живота си, само и само да успеят да го подържат в ръка. Колекционерът на метеорити Георги Пенев казва, че за да събираш космически скали не се изисква да бъдеш авантюрист. Не си ли обаче авантюрист, няма как да отидеш и да ги потърсиш, тъй като освен познания, физическа издръжливост и търпение, се изисква смелост. 

В пустинята и в Антарктида метеоритите се намират най-лесно и много по-трудно в райони, обрасли с растителност – разказва той. – Аз също съм имал експедиция до Мароко в търсене на известния железен метеорит Таза, която беше прекъсната от силна пустинна буря. А тези бури са опасни, понякога траят няколко седмици и човек трябва веднага да напусне района или да намери сигурен подслон, както ние направихме при номадите. Там открихме няколко парченца, които впоследствие обаче се оказаха отпадъци, явно оставени от други търсачи.


Но самата тръпка е интересна – издирването на метеоритите, общуването с местното население. И всичко това е чудесно, но и опасно изживяване, по време на което се оказваш насаме с всичките си страхове и съумяваш да намериш себе си.

Георги Пенев се запалва по странното си хоби, след като гледа филм за двама търсачи на метеорити. Седемнайсет години по-късно притежава колекция с над 120 експоната, сред които най-ценни са два марсиански метеорита. Особен интерес проявява към въглеродните хондрити, тъй като се предполага, че именно те са пренесли живота на Земята.


Първият му метеорит пък принадлежи към т.нар. обикновени хондрити - непокътната първична материя на възраст 4,5 милиарда години, на колкото е и Слънцето.

Всеки ден, навсякъде по света, падат метеорити – може би стотици килограми заедно с космическия прах – казва още колекционерът. – Повечето от тях се губят безвъзвратно в морета и океани, но все пак има и такива, които достигат до сушата и биват намерени. Заплахата обаче е огромна, затова и организацията Asteroid Day използва мрежа от астрономи и доброволци по цял свят, за да следи траекторията на всички обекти – мащабни късове скали, застрашаващи нашата планета. Според статистиката досега е открит само 1% от потенциално опасните астероиди и ако общият им брой е един милион, следените са едва 10 хиляди. Така че опасността я има по всяко време, но, за съжаление, в някои случаи нищо не би могло да се направи.

Най-опустошителните метеорити в ново време са Тунгуският, паднал през 1908 г. в Красноярск, и този в Челябинск през 2013 г. За силата на удара с космически скали в миналото пък свидетелстват следи от зейнали огромни кратери.


За щастие, човечеството все още не се е сблъскало с подобен катаклизъм, коментира Георги Пенев и добавя: Имайки предвид обаче скоростта, с която обектите се движат в Слънчевата система, може да се окаже невъзможно да се противодейства. Особено що се отнася до по-малките обекти, тъй като са по-трудно проследими.

Снимки: www.meteorites.bg