Симпатично белоснежно селище изникна сред преспите край хижа „Чакър Войвода“ в Рила, без да бъде вписано в градоустройствените планове. Това стана по време на 14-та по ред „Иглумания“ – състезание по строителство на иглута, което се провежда ежегодно в средата на март все на същото място.
С повишаването на температурите, екзотичните за нашите географски ширини постройки постепенно ще изчезнат. Остава невероятното изживяване да се събереш сред снеговете с хора, с които си на една вълнá – запалени планинари, веселяци по дух и съвсем не задължително обещаващи градостроители. Събитието се организира от група „Планинари“ в социалната мрежа Facebook.
Повече за иглуманията разказват трима членове на журито – Ния Стоянова, Таня Якова и Стоян Мутафов, който не само журира, но при нужда и сгрява участниците с лично приготвена от него ароматна ракия по стара рецепта с 51 билки, събирани из Централния Балкан.
Дали увлечени от иглуманията, или надушили хубавата ракия, но участниците в съревнованието са с всяка изминала година все повече. Ния разказва:
Тази година имаше 8 отбора. По регламент всеки отбор е съставен от пет човека. Стана така, че един от отборите беше от двама души, които даже се класираха на 6 място, въпреки че преди не бяха строили иглу. Имаше и участници от предишни години.
Строителството на иглута е не само забавно, но и полезно занимание. Идеята на състезанието е участниците да се научат да строят зимен заслон.
На всеки може да му се случи да закъса в зимната планина. Това е най-сигурният начин да се оцелее далече от заслон и хижа, дори в лоши метеорологични условия, обяснява Стоян. Събеседниците ми припомнят трагичен случай от декември 1994 г., когато група от 50 туристи тръгва към връх Амбарица в Стара планина. Попадат в мъгла и губят ориентация. Групата се разпада. Една част решава да се окопае в навеите и да изчака. Другата продължава напред. 12 души от втората група са застигнати от бялата смърт. Хората от групата, укрила се в иглу, успяват да се отърват без поражения.
За да построите иглу, са ви необходими лавинна лопата и трион за изрязване на снежните тухли. В началото се определя центърът на къщичката. Поставя се щека и чрез завъртане на въже на 360 градуса се определя идеалният кръг за постройката, – разяснява Таня.
Отборите сами избират размерите на иглуто. Колкото по-голямо е то, толкова повече отборът рискува да не се класира. Но рискът е и тръпка! При построяване тухлите се въртят по спирала, за да зацепват максимално една за друга и да се спази типичният наклон. Поставянето на плочата върху изграденото иглу е най-сложната работа. Прави се от двама души – един отвън и друг отвътре, като плочата трябва да бъде добре наместена и укрепена. Винаги възниква въпросът – човекът, който строи иглуто, вътре ли остава!, – смее се Стоян. Оказва се, че входният отвор се изрязва най-накрая.
Журито строго следи работата на участниците. Тази година победител става отбор „Големите бомби“, който построява перфектно иглу с площ 8,50 м2, но и разполага отпред снежен човек.
По-смелите участници изкарват следващата нощ в иглутата. Относно правилата на състезанието Стоян уточнява:
Регламентът е заимстван от подобно състезание в руския град Омск, с тази разлика, че там го правят на градския стадион. Измерва се площта на иглуто. Има наказателни точки за липса на девойка в отбора, за фуги. След приключване на контролното време, което е 2 часа, наказателна точка се дава на всеки 10 минути. Наказателните точки се вадят от площта на иглуто и понякога има случаи, когато в класацията иглута излизат с отрицателна площ.
Тази година, казва Ния, всички отбори са се справили чудесно. Победителите са получили шапки, бутилки за вода и други неща, без които в планината не може.
Месец преди събитието за възрастни – през февруари, на Витоша се организира детска „Иглумания“. И да си признаем, децата по нищо не отстъпват на възрастните. Понякога дори ги надминават по майсторлък и въображение!
Снимки: Миглена Иванова и личен архив
Хубавите есенни дни са прекрасно време за разходка сред дюкянчетата на Самоводската чаршия във Велико Търново. Чаршията възниква в средата на XIX век, когато на улицата излагат своята продукция земеделци от околните села. Появяват се и занаятчийски..
Те радват окото, сбъдват желания и лекуват. Хиляди пясъчни колони, малки и големи, наподобяващи хора, растения или митични животни, са осеяли обширна територия от 50 кв. км в околностите на град Варна. Произходът им до ден днешен не е напълно..
Стари български села с уютни къщи за гости, тишина, разходки сред природата и вкусна домашна храна. Селският туризъм се превръща в предпочитан форма на отдих, особено сред семейства и млади хора, които избират природосъобразния начин на..
Със своите стари къщи с тиклени покриви, стръмните улички, които се вият нагоре в планината и каменните дувари, пазещи вековни тайни, Ковачевица е едно..