Едва 21-годишен, роденият в ямболското село Кукорево Даниел Асенов този месец записа във визитката си шеста европейска титла – от първенството по бокс до 22-годишна възраст във Владикавказ, Русия. По-малкият му брат Боян пък завоюва сребро със златен привкус при 56-килограмовите. Така българските национали, водени от старши треньора кубинеца Жоел Солер Арате, се наредиха втори по медали в надпреварата при мъжете. За това, доколко труден е бил този пореден връх, талантливият млад боксьор не крие:
Тази победа идва само месец, след като Даниел Асенов печели за втори път престижната купа „Странджа“ на 70-ото издание на най-стария боксов турнир в Европа със същото название. Зад успехите се крият много труд, пот и постоянство в залата, лишаване от срещи с приятели и куп други неща, но Даниел е категоричен, че не съжалява. Златото за България си струва всичко това. Спортът също така възпитава и пренасочва енергията на младите хора в правилна посока. Както казва, навън съм нормален човек като всички останали. Но когато съм в залата, е съвсем различно. „Добре, но не ти ли се е искало понякога да сложиш край на този начин на живот и тази себеотдаденост?“, питам го аз.
В началните години – да, – признава боксьорът. Но се радвам, че успях да се задържа и да се концентрирам. Защото знаете – когато си по-малък, по-лесно се промива мозъкът и по-лесно се поддава човек на съблазни.
Днес Даниел е известен не толкова със собственото си име, колкото с прякора Тайсъна. Първи така го нарича хасковският треньор Младен Сталев. „Сигурно Майк Тайсън е и твоят кумир?“, питам. Беше в по-ранна възраст, – казва. „А сега кой ти е кумирът?“ – не се предавам аз. Казва се Даниел Асенов, – отговаря и се смее. А после допълва: Като бях малък много харесвах уменията на Майк Тайсън, стила му на боксиране. Но впоследствие аз самият започнах да се научавам на друг, по-различен стил, който ми допада, и който ми е печеливш.
По бокса Даниел се увлича от по-големия си брат Катин и стъпва на ринга година след него. После, въпреки че все още не е толкова добър, започва да тренира по-малкия си брат Боян. Общо-взето, през една година един по един с братята ми започнахме с бокса, спомня си шампионът.
Професионалната спортна кариера е свързана с много предизвикателства. За да се справя с тях, Даниел разчита на първо място на себе си. Но не по-малко важна е за него подкрепата на неговите треньори, на приятелката му – боксьорката Розалия Пайчева, и семейството му. Тези хора са с мен. Вярват, че ще успея и ми помагат. Не се опитват да ме разконцентрират по никакъв начин. И може би това води до такъв успех, споделя Даниел и допълва:
Аз съм щастлив, че имам двама прекрасни братя, също медалисти от европейско. Хора, с които винаги си помагаме и разчитаме един на друг. Моите родители са също прекрасни хора.
Те винаги казват това, което мислят. Не ми спестяват нищо. Ако греша, опитват се да ме поправят. Не винаги е приятно, но нека не забравяме, че хората, които мислят най-много за нас, са именно майките и бащите ни.
Днес Тайсъна от Кукорево предпочита да не чертае планове за бъдещето, или поне да не ги изговаря на глас:
Искам само да съм здрав. Всичко, което трябва да стане, ще се случи. Вярвам, че с моя стил на игра, с качествата, които притежавам в момента и които ще развия, ще успея. Така че само се надявам да нямам контузии. Това е най-важното, сподели в края на интервюто за Радио България шесткратният европейски шампион по бокс Даниел Асенов.
Елена Арнаудова пристига в Словакия през 2004 г., когато след конкурс е избрана да оглави Българския културен институт в Братислава . В продължение на девет години тя се грижи за това българската култура да бъде представена по възможно най-добрия..
Българите в Албания са признати като национално малцинство през 2017 година, но не разполагаме с официални данни за броя им, тъй като окончателни данни от преброяването на населението през миналата година все още не са публикувани. Немалко албанци с..
Casa Bulgara или Българската къща заема водещо място в кулинарните пътеводители на Сао Паоло – най-големия град в Бразилия с над 12 милиона жители. Закусвалнята съществува от близо половин век на един и същи адрес и е собственост на 75-годишната..