На 3 април 1879 г. Учредителното събрание в Търново единодушно избира София за столица на новоосвободеното Отечество. Строителите на съвременна България прегръщат идеята на възрожденеца Марин Дринов с ентусиазъм, заемайки се да преобразят изостаналото селище в съвременен европейски град с достолепни сгради, широки улици и съоръжения, способстващи за спокоен и комфортен живот.

С изложбата “Да съградиш столица”, която се открива днес в Градската градина пред Народния театър “Иван Вазов”, Държавната агенция “Архиви” отбелязва 140-ата годишнина от обявяването на София за столица на България. Постери с документи, снимки и плакати, както и текстове към тях на автентичен за времето си език, разкриват пътя, който извървява София от Освобождението си до края на 90-те години на миналия век.

Красотата на новата столица се разкрива чрез сгради, които могат да бъдат видени и днес – Царският дворец и Университета, чрез Борисовата градина, чрез основните храмове на мирно съжителстващите си религии – православните “Света София”, “Свети Александър Невски” и “Свети Седмочисленици”, католическата катедрала “Св. Йосиф”, синагогата, джамията. За културния живот пък свидетелстват афиш, изработен от коприна, по случай концерта на примадоната на “Ла Скала” Филипина фон Еделсберг през 1882 г. в “Славянска беседа” и плакат от 1968 г. за постановката на “Щръклица” от Панчо Панчев.

Жителите на София имат нужда от опресняване на тази 140-годишна история, защото разполагаме с достатъчно факти, които могат да ни дадат самочувствие за бързото създаване на един европейски град – смята историкът. – А що се отнася до това какво не достига днес на града, има акценти, които така и не са били доразвити, въпреки че е минало толкова много време – и по отношение на благоустройството, и на хигиенизирането, и на други области. И ако всички те са били следени в развитието на града, нямало е как да бъдат допуснати като малки грешки в съвремието ни. Така че тук е уместно да припомня максимата – който познава добре миналото си, не допуска грешки в настоящето си.

Случайно ли обаче държавните архиви не представят днешното лице на града и как изглежда то на фона на древната история и забележителните достижения по отношение на градоустройство и дух?

Ние минаваме през различни политически конюнктури и понякога развитието на един град не е толкова праволинейно – отговаря Румен Борисов.

Бихме могли да представим някакъв съвременен вид на София, но от гледна точка на задачата ни като държавен архив да съхраняваме документалната част от историята, смятаме, че би било по-добре да преговорим някои неща от столичната история на града. Например да започнем от ентусиазма, с който се е изграждала София и от вярата, че тя трябва да носи едно истинско лице на столица.

Годишнината от обявяването на София за столица ще бъде отбелязана с редица събития, сред които освещаване на 250 училищни знамена на пл. “Св. Александър Невски” и кратка историческа обиколка “Зад фасадите на софийските домове”, която ще започне от базиликата “Св. София” и ще завърши при къщата на фабриканта Киро Стефанов на ул. “Париж” 1.