„Да се майстори“ самият живот е достатъчно голяма задача

След поредния си майсторски клас в НМА „Панчо Владигеров“, който се състоя през октомври, световноизвестната оперна певица Анна Томова-Синтова отново е в България. Този път, за да се включи във вокалната подготовка на изпълнителите от Софийската опера, които участват в премиерата на „Дон Жуан“ от Моцарт. Преди това ще бъде отбелязана специална годишнина.

Магдалена Манолова за празника

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На 7 април, във фоайетата на Софийската опера, ще се разгърне изложба от 120 фотоса, които обхващат 55-годишния творчески път на Анна Томова-Синтова – казва музикологът Магдалена Манолова. – Следва разговор с публиката. На сцената ще бъдем ние двете, а на видеоекрана ще оживеят звездни мигове. Публиката ще види изпълнения, записани с участието на други големи артисти. Подобна изложба показаха във Виена, решихме това да се случи и на родна сцена. Публиката ще се запознае не само с голямата ѝ кариера, но и с необикновената ѝ личност.

Известна със своето ярко артистично присъствие и богатия си репертоар, през 70-те години на м. в., Синтова е призната за най-добрата изпълнителка на Рихард Щраус. Благодарение на дългогодишната си съвместна работа с големите диригенти на нашето време, включително Херберт фон Караян, певицата е натрупала незаменим опит. Споделя, че винаги е имала нормален живот (доколкото е възможно) и опората на семейството си.

Снимка: Албена Безовска

Анна Томова-Синтова: Обичам хората, затова пея с такава любов за тях.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Стремяла съм се винаги да бъда вярна на себе си – казва г-жа Синтова. Баща ми беше гимназиален учител по физика и астрономия, голям любител на природата, покорили сме всички български върхове. Той ми преподаваше и в училище, а майка ми беше хористка в Старозагорската опера. У нас 24 май беше почти религиозен празник. Постоянно бяхме на репетиции и представления. Имаше и трудности в следвоенните години, но вкъщи винаги е царял много висок дух. Учеха ни да възприемаме позитивното във всяко нещо. Много ми повлия и учителят ми по пиано. Всичко това възпита у мен чувство на отговорност, както и отношение към труда, научиха ме да не си мисля, че правя „кой знае какво“, просто да си върша работата. Обичам хората, затова пея с такава любов за тях. Винаги съм слушала сърцето си. Понякога в съвременното общество егоизмът е много силен, липсва лоялност и уважение. В това отношение източните мъдреци са ми служили за пример, но избягвам фанатизма. Духовното трябва по най-естествен начин да помага „да се майстори“ самият живот – достатъчно голяма задача пред всички нас. Караян смяташе, че имам способността не само да разбера музиката в дълбочина, но и да „предавам нататък“. Обещала съм му – докато мога, ще го правя. Преподавам и навсякъде имам много силен контакт с младите изпълнители, търсят ме, дори едва успявам, но имам в себе си тази повеля, която ме води напред.

Когато е на 4 години, на сцената на Старозагорската опера, бъдещата певица играе детето на Мадам Бътерфлай в едноименната опера. В същата роля се появява по-късно и дъщеря ѝ Силвана Синтов.

С дъщеря си Силвана и внучката Мария-Анна. Снимка: Даниел Димитров

Силвана Синтов: Плачех за героините на майка ми

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Като малка много обичах „Травиата“ и „Мадам Бътерфлай“ – бяха ми любими – казва тя. – В „Бътерфлай“ играех детето ѝ. Майка ми изпълняваше Леонора („Трубадур“), Абигайл („Набуко“), Дездемона (“Отело“)… Нейните героини винаги умираха, аз много плачех. До 18-годишната си възраст исках да бъда певица, учех пеене в музикалното училище в Берлин. Но станах актриса – като баща ми, който е завършил НАТФИЗ. Три години играх в Лондон, след което започнах работа като PR в голяма фирма за грамофонни плочи.По късно ме преместиха в Париж и отговарях за певците и диригентите, с които се правеха записи, най-вече за Даниел Баренбойм. Осем години бях негов личен PR. След това открих собствена агенция за PR и мениджмънт за певци и диригенти. Работим заедно със съпруга ми, който е син на друга голяма певица – Хилдегард Беренс. Дъщеря ни също иска да става певица, синът ни е пианист…

От Силвана научихме още, че записите, които ще бъдат показани на 7 април, са малко известни и са част от личния архив на Анна Томова-Синтова.

Споделете

„Да се майстори“ самият живот е достатъчно голяма задача

Анна Томова-Синтова – 55 години на сцената

Още от категорията

"Ако трябва"

Мери Бойс Бенд честват 30 години на сцената с парти-концерт

"Там, на завоя" – първа музикална "среща" на Васил Найденов и Братя Аргирови

"Ако трябва"

Българско Национално Радио