Всеки град има своята красота, романтика и нещо, което го отличава от другите. Магията на Несебър не е единствено в това, че е обграден от море и само една тясна ивица, наречена „провлака”, го свързва със сушата, не е само в калдъръмените тесни улички и в старинната архитектура.
Наричан в древността христолюбив град, днес, влизайки в него, сме посрещнати от статуята на Св. Николай Чудотворец от юг, а на северното рибарско пристанище се издига голям бял кръст, който вечер осветява морето.
В Стария град сега могат да се видят руини на 12 антични и средновековни църкви, предполага се, че в града някога е имало базилика, митрополия, повече от 40 църкви, параклиси, а в околностите - скитове и манастири, които са приютявали монаси, последователи на исихазма.
Месемврия, каквото е старото име на Несебър, е бил град държава дълго време и сякаш още продължава да живее свой живот. Единствената действаща църква е „Успение Богородично”, завършена края на XIX в., когато градчето било в пределите на Източна Румелия.
В църквата освен богати орнаменти, красиви стенописи и икони, владишки трон, украсен с дърворезба (реалистично представени риби и лъвове), впечатление прави и балконът (емпория). В малко православни църкви има такива балкони, които са предназначени за женско отделение към църквата или за църковния хор.
В края на службата на Разпети Петък местни хора с избрания от тях солист се качват по дървеното стълбище към терасата, и заедно изпълняват последното трето песнопение от „Опело Христово”, което наричат „Песента на родовете”. Преди това свещениците са изпели първите две около плащаницата, символизираща плата, с който било завито тялото на Христос след свалянето му от кръста. В повечето православни храмове, при изнасянето й, вярващите обикалят църквата със запалени свещи, следвайки свещениците в символично траурното шествие. На несебърския полуостров, дълъг 850 м и широк 300 м, миряните обикалят самия град. Това е най-мрачният момент за всички християни, когато Христос е претърпял мъчителна болка, безброй поругания и е бил разпънат позорно като разбойник. След края на службата хората се прибират опечалени по домовете си, както след погребение.
Яйцата се боядисват рано на следващия ден, ако това не е сторено на Велики Четвъртък. На Велика събота сутринта се отслужва Света литургия, после отново всички се събират в храма в 23 часа, за да посрещнат Възкресението. В полунощ всички са пред храма, потънал тъмнина, в очакване на Великото събитие. С вестта за Светлото Възкресение и пристигането на благодатния огън светлините в храма грейват тържествено. Преди да го внесе в храма, свещеникът тропа на портите с думите: „Отворете се райски двери, за да влезе Цар Славний”. Отвръщат му: „Кой Цар Славний?” и така три пъти, след което църковните врати се отварят и той влиза в църквата, пеейки „Христос Воскресе”. Вярващите си предават свещения огън. Така започва същинската Възкресна литургия, която е и единствената вечерна литургия в православното християнство и продължава около два – три часа.
След литургията хората вече могат да вкусят от великденския хляб и яйцата, които са донесли. Поздравяват се с „Христос Воскересе”, чува се и „Христос Анести”, тъй като традиционно на Великден гръцки преселници от Неа Месемврия посещават Стария Несебър за празника. Не е изключено великденският поздрав да се чуе и на други езици, тъй като има немалко туристи и посетители в града.
Накрая след службата хората отнасят огъня в домовете си. На входната врата се прави кръст с горящото кандило, огънят влиза в къщата и така се освещава. Огънят се оставя, докато изгори. Така несебърлии отбелязват най-светлия християнски празник – Великден.
Най-голямото честване на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – 24 май, извън пределите на България по традиция се провежда в Рим. Всяка година в навечерието на празника във..
Днес православната църква се прекланя пред светиите Константин и Елена, възпяти като равноапостолни, защото подобно на апостолите са положили усилия за разпространение на Христовото учение. Свети Константин бил император на Византия през IV век. Той въвежда..
Репродукция на ръкописа на Петър Богдан „За древността на бащината земя и за българските дела“ - първият исторически трактат за България, предшестващ с близо век знаменитата "История славянобългарска" на отец Паисий, ще бъде представен днес от 11.00 часа в..
На днешния ден православната ни църква отдава почит на историческите личности, живели по нашите земи от първи век досега и канонизирани за светци. Всички..
В деня на Вси Светии, когато Православната ни църква отбелязва Събора на 12-те апостоли и паметта на всички знайни и незнайни Христови мъченици и..