Верка Сидерова: „Щастлива съм, че бях част от златното поколение народни певици!“

публикувано на 26.04.19 в 08:30

Снимка: Албена Безовска

Нейния топъл и красив глас свързваме с великолепните изпълнения на „Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Години, години“, „Изгряла е месечинка“… Съхранен в стотици записи, той не спира да вълнува и да печели нови почитатели, независимо, че Верка Сидерова отдавна не е на сцената. На 26 април известната певица навършва 93 години – достолепна възраст, която носи с достойнство. Паметта ѝ е ясна, чувството за хумор – непокътнато. Продължава да е в завидна форма, песента все така е част от живота ѝ, въпреки че възрастта си казва думата.

Верка Сидерова: Много песни не успях да запиша, дори не съм ги изпълнявала на сцена, но ги помня

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Всеки ден нещо се изменя и знаеш накъде води това – споделя певицата. Но аз се старая да запазя силата на духа и сама си създавам настроение. Ако се почувствам потисната, запявам някоя смешна песен, дори понякога от „солените“, дето народът ги нарича „понеделнишки“.

Казват – като остарееш, животът ти омръзва, но не е така. А на мен животът много ми е дал, благодарна съм на Бога и на моите родители за това. Но сякаш идва момент, в който трябва да връщаш всичко, което си взел, докато от теб не остане нищо. Много чета, книгите са моите другари. Решавам и много кръстословици – за „гимнастика“ на мозъка. Сама съм, но не се чувствам самотна. Щастлива съм, че съм оставила нещо за хората.

Навремето Филип Кутев, създател на Националния фолклорен ансамбъл, много ценеше песните ми, защото съм ги учила по онова време, в което Добруджа беше част от Румъния. Ние българите бяхме като някаква каста, много тачехме песните и традициите си. По-късно научих, че сме запазили обичаи, които в останалите райони са се изгубили.

Освен песните, в родния си край получих много добро образование. Завършила съм класическия отдел на гимназията в Добрич, научих няколко езика, а на един от учителите си – Кузманов се казваше (дано това го прочетат негови наследници), цял живот съм благодарна за отношението към езика, към книгата, което възпита у мен.

А като певица ме изгради Кутев – той ни учеше да подбираме само стойностни образци, да вникваме в съдържанието на текста, да преживяваме песните. С ансамбъла постоянно пътувахме, изнасяхме много концерти и в България, но никога не съм отказвала помощ на млади певци, на родители, които искат децата им да пеят.

Много песни не успях да запиша, дори не съм ги изпълнявала на сцена, но ги помня, паметта ми е добра. Някои песни дадох на Добрин Добрев (Коев) – талантлив певец, когото научих да изпълнява песните „по мой тертип“, както се казва. Господ му е дал хубав глас, но аз му помогнах да го шлифова и го научих да не може без песента. Предадох му това, което аз съм научила от по-възрастните певици, най-много от Вълкана Стоянова, която слагам най-високо сред изпълнителите.

Галя Дурмушлийска също е идвала при мен – и на нея дадох песни. Един живот не стига човек да си свърши работата на земята. Много песни останаха недопети, но младите продължават. Щастлива съм, че бях част от златното поколение певици, което живя в златния период на българската народна песен, направи я известна и обичана у нас и по света.

Верка Сидерова си спомня с благодарност и работата си в БНР, където се е чувствала като у дома си, работейки върху записите на соловите си песни. Споделя, че при нея често идват родители и водят децата си, за да ги чуе, а тя винаги е откровена в оценката си.

Не я забравят и почитателите ѝ. Преди дни в дома ѝ е гостувал телевизионен екип и е заснел кратък филм с участието и на Добрин Добрев и Галина Дурмушлийска – повод да си припомни множеството награди, които е получила през живота си, както и безценните мигове на сцената.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Верка Сидерова: „Щастлива съм, че бях част от златното поколение народни певици!“

Още от категорията

Градска естетика и поминък, свързан с морето – животът в древния град Анхиало, днешно Поморие

В миналото траханата е била защитa срещу глада, а днес – срещу загубата на памет

Регионалният етнографски музей в Пловдив помага за възраждането на древния занаят плъстене

Българско Национално Радио