Темата за опазването на културното наследство в България от дълго време е част от дневния ред на обществото. Само в столицата София броят на сградите – паметници на културата, е около 800. Проблеми с техния статут, даден им от Националния институт за недвижимо културно наследство, са една от пречките пред собствениците да предприемат действия за тяхната реставрация и консервация.
Съзнавайки важността на архитектурното наследство за облика на града, Столичната община се стреми да опази част от това богатство в рамките на своите възможности. В тази връзка е разработена специализираната общинска програма „Културно наследство“, от която ще могат да се възползват стопани на подобни сгради, които срещат затруднения да започнат тяхното възстановяване. Според заместник-кмета по култура и образование Тодор Чобанов идеята на общинската програма е да подпомогне изготвянето на проекти както за основен ремонт, така и само за работа по фасадата, с които собствениците много по-лесно и бързо да могат да си осигурят финансиране.
Въпреки трудностите, с които се сблъсква поддръжката на подобни сгради, не липсват и примери за спасени архитектурни паметници. Такъв е случаят с имотите по емблематичната столична улица „Иван Вазов“, съхранила забележителни образци от различните архитектурни епохи. Сред тях са „Банкерската сграда“, построена през 1912 година, както и най-високата жилищна сграда в София в началото на XX век – домът на предприемача Христо Гендович. И двете са дело на прочутия български архитект Никола Лазаров, проектирал сградата на Военния клуб, разширяването на царския дворец и още много архитектурни шедьоври.
Улица „Иван Вазов“ крие историите и на други любопитни сгради. Пример е къщата на генерал-майор Димитър Перниклийски, засегната от бомбардировките през Втората световна война, а през 2015 година срината до основи.
Но за разлика от много други домове, изчезнали безследно от градския пейзаж, тази сграда днес е възстановена, по желание на нейния нов собственик – почетния консул на Литва у нас Рачо Рибаров. При повторното ѝ изграждане строителите обръщат специално внимание на фасадата откъм улицата. Архитекти определят стила на сградата като български прочит на art nouveau. Фасадата е възстановена с характерната за нея богата орнаментика от онзи период, напомняща дърворезба.
Не по-малко интригуваща е историята на родения в Самоков първи неин собственик Димитър Перниклийски, която разказва гл. ас. д-р Стоян Николов от Националния военно-исторически музей:
С възстановяването на българската държавност в резултат на Руско-турската освободителна война страната започва подготовката на собствени офицерски кадри. Наред с обучаващите се във военното училище млади, будни българи са пращани на обучение и в Руската империя. Именно такъв е случаят и с Димитър Перниклийски. Той е изпратен във военно училище в Елисаветград (днешна Украйна), където завършва артилерийски профил. Училището е кавалерийско, а през 1881 година 31 български офицери успешно завършват своето образование и се завръщат в Княжеството. На 8 септември същата година Перниклийски е произведен в чин „подпоручик“ и започва своята кариера като младши офицер в І-во Софийско артилерийско отделение, прераснало в І-ви Артилерийски полк. В Сръбско-българската война от 1885 година е командир на VІ батарея в І Артилерийски полк, с който участва в отбраната на Сливница и овладяването на Пирот. Това са и двете най-големи сражения в двуседмичната Сръбско-българска война.
След Първата световна война генерал-майор Димитър Перниклийски се посвещава на продуктивна научна дейност и е един от създателите на специализираното военно издание „Артилерийски преглед“.
Снимки: Данаил Стоимиров, lifebites.bg и museumsamokov.blogspot.comСлед големия господски празник Успение Богородично, Рождението на Божията Майка е на особена почит в България. Църквата ни го отбелязва на 8 септември, заедно с гръцката православна църква, а останалите поместни православни църкви почитат празника на..
Находките от археологическите разкопки на Козарева могила – селище от V хил. пр. пр.н.е., се превърнаха в истинска сензация още през 2014 година, когато за пръв път бяха представени пред широката публика. Сред изящните експонати се открояват..
На 6 септември 1885 г. България отново става единна държава. В интервю за Радио България професорът от Софийския университет "Св. Климент Охридски" Иван Илчев разказа за факторите, които са довели до Съединението, когато Княжество България и..
На празника Въведение Богородично на 21 ноември по григорианския календар и Архангеловден по юлианския иконописецът Екатерина Титова представи новите си..