В центъра на София отвори врати един нетрадиционен музей. Той се намира в апартамент и пренася посетителите в живота на българите през 70-те и 80-те години на миналия век – последния етап от комунистическия режим в България и управлението на Тодор Живков. „Червеният апартамент” (The Red Flat) е съвместен проект на Сдружение 365, известно с градските си разходки из София, и колекционера на соцреликви Валери Гюров – собственик на магазин-галерия Gifted, откъдето всъщност започва увлекателното пътешествие в миналото.

Апартаментът има дневна-трапезария, като дневната вечер се превръща в спалня, каквато е била и съдбата на не малко български жилища. Има стая, която е обзаведена като детска, баня, тоалетна и кухня с килер.В образцовия дом „живее” сем. Петрови – майка, баща и техният син. Семейството е събирателен образ на много български семейства. В реалността то не съществува, но сме се опитали посредством неговата история да разкажем максимално много неща и да дадем информация на хората за това отминало време – казва Валери Гюров.

Работата по събирането на емблематични предмети от онази отминала епоха продължава година. Посетителите имат пълната свобода да изследват предметите, да отворят гардероба, да почетат вестници, книги и списания, а шкафчетата на секцията са пълни с предмети с история. Стената в кухнята краси гоблен с лика на Ленин.

От най-култовите предмети са двата телевизора – София 31 и София 85, излъчващ откъси от предавания от 80-те години. Имаме радио и грамофон „Респром”. Радиото VEF също е много класически радиоприемник, а БНР предостави сигнали от известни предавания. Може да се види хладилник „Мраз”, печка „Мечта”, пералня „Перла”, празни шишета от бира и лимонада, колело „Балканче”, детски играчки – изброява част от интересните експонати Валери Гюров.

Посетителите се запознават отблизо с всекидневието на средностатистическото българско семейство чрез аудиогид на български и английски език с 46 истории за предметите в апартамента. От тях могат да научат най-различни неща: дали човек е трябвало да си събува обувките или не, какво са яли и пили хората тогава. Какво още?

Най-вече информация, визуална и аудио, за време, което е минало, но което със сигурност дава своя отпечатък и в нашето ежедневие, тъй като това е най-близкият ни исторически период. За чужденците, разбира се, усещането е едно, за българите съвсем друго. Опитали сме се да не взимаме страна и да не показваме най-големите крайности, т. е., няма много информация за терор или за забавленията. Опитали сме се да се движим максимално деликатно в историята, така че човек да получи базовата информация и оттам да се задълбочи в конкретни теми, питайки домакина или интересувайки се допълнително в литература или Интернет – отбелязва Валери Гюров и допълва, че най-често хората реагират с усмивка, особено българите, когато виждат неща, които са срещали в къщите на своите баби и майки.

Връщат се спомени от тяхното детство или младините им, в зависимост от възрастта им. Някои неща са забравени, други не са виждани, има хора, които са раждани след 1989 г. и за тях много от предметите са абсолютно непонятни и необясними – от телефона с шайба през дуплекса до малкото продукти, които е имало тогава в хладилника на българите. За чужденците е съвсем друго възприятието, особено за хората, идващи не от източноевропейски страни, каквито са повечето посетители. По този начин те се опитват да си обяснят някои неща за държавата ни, и се надяваме, че успяват.

Домакините в музея предлагат на гостите си и традиционната за онези времена почерпка – лимонада, боза, напитката „Етър”, а от време на време и филии с масло и чубрица, за да опита човек и част от вкусовете на това време.

Снимки: личен архив