Радинка Стефанова е самоук творец. Преди три години попада на видео уроци в Интернет за направата на различни изделия от вълна и започва да изработва домашен декор – феи и хралупи за котки. Не след дълго прави първи опит да сътвори картини от вълна и те се превръщат в нейната визитна картичка.

Техниката е позната на българите от много векове. Тя е два вида – мокро плъстене, при което се използва вода и сапун за създаване на изделието, и сухо плъстене или иглонабиване, което е фиксиране на влакната с игла. Но методът, по който аз създавам картините, не е нито едното от двете, а по-скоро представлява живопис с вълна, при която влакната се налагат едно върху друго, като единственото, което задържа картината да не се размести, е стъклото, което притиска влакната – разказва за тънкостите на работата си Радинка Стефанова.

Процесът на създаване на картините е трудоемък. Започва се с полагане на много фин плат върху основата и вече върху него се наслагва пласт след пласт вълна с различна дебелина. Започва се от фона, следват обектите на заден план и последни се правят тези, които ще бъдат най-отпред. Радинка споделя, че харесва този метод, защото е възможно да се правят корекции и ако някъде нещо не се получи добре, винаги може да се отдели съответната част и да се направи отново. Има обаче и трудности:

Доста трудно е да се хване посоката на влакната, защото ако бъдат поставени по неподходящ начин, ефектът няма да е този, който искаме да постигнем – обяснява Радинка Стефанова. – Посоката на влакното е много важна при лицата и телата, защото иначе изражението и извивките не изглеждат естествени, а козината на животните изглежда разрошена.

Когато това е спазено, великолепните картини от вълна заживяват свой живот – живи, изразителни, сякаш непипнати от човешка ръка. Поразява и разнообразието от теми, в които твори майсторката – хора, животни,  пейзажи, цветя. Признава, че няма любими мотиви, но има любими теми.

Малкият принц ми е любима тема, както и картините с послание, които те карат да се замислиш. Една такава за мен е картината с ангелските крила, символ на майчината любов. Съществува подобна творба, рисувана с бои и много ми хареса като я видях – казва Радинка Стефанова. – Аз лично я тълкувам по следния начин: това е един ангел, който е слязъл на Земята и е откъснал крилата си, изоставил ги е, за да отиде при децата си и да се грижи за тях. Това е от картините, в които намирам дълбок смисъл.

За Радинка Стефанова е много важно изображенията да носят нещо лично. Много държи всеки да почувства, че картината е неговата, а най-голямата радост е, когато човек хареса това, което види.

Много малко са хората, които изработват такива неща, не се споделя опит в България, което не е добре – смята обаче Радинка Стефанова. – Има хора, които проявяват интерес, но просто няма към кого да се обърнат с въпросите, няма такива специални курсове или школи. Затова апелирам към всички, занимаващи се с каквото и да е изкуство, за малко повече желание да споделят опита и знанията си. Защото място има за всички, занаят не бива да се крие, и нека дадем шанс на всеки да покаже какво носи отвътре и какво може да сътвори.

Снимки: личен архив