Траките вярвали, че истинският живот започва след смъртта. Затова и се стремели подобаващо да изпратят близките си от тази земя – заобиколени с изобилие и охолство, та да не им липсва нищо в отвъдния свят.

Преди 40 години, в края на един летен ден, археологът Георги Гинев се натъква на каменен гроб, докато проучва една от тракийските могили в село Кралево, област Търговище. А когато от некропола започват да “излизат” златните предмети, разбира, че в разкопаната земя почива тракиец от царско потекло. Наред с находките от най-чиста проба злато,археологът намира и амфора от о. Тасос. Благодарение на нейния надпис, показващ, че е от 265 г. пр. Хр., успява да датира скъпоценностите. Откривателят на т. нар. Кралевско златно съкровище ни напусна в началото на т. г., но името му завинаги ще обикаля земното кълбо заедно със скъпоценностите, обходили досега неедин континент.

две златни обици с лъвски глави и две масивни гривни във формата на змии, изработени от сребро и впоследствие позлатени.





Най-известната група пък се състои от начелник и 36 златни апликации с кръгла и правоъгълна форма, с които е можело да бъде украсена главата на любимия кон на погребания тракийски владетел.



На две от апликациите е изобразено митичното животно грифон, а на други четири – Херакъл с лъвска кожа на главата – може би най-популярният мотив от времето на Александър Велики.

Тази пълна златна конска амуниция е била действаща, тъй като на обратната страна на предметите има халкички, през които са преминавали кожените ремъци. Траките са украсявали главите на конете си по време на парад и на така характерните за тях пиршества

Три столетия преди Христа на територията на днешната Търговищка област е живеело племето гети – най-мъжествени и справедливи сред тракийците, по думите на Херодот. Храбрите им воини се сражавали с войските на Филип Македонски, а опитите на Александър Велики и неговия виден пълководец Лизимах да ги подчинят останали безуспешни.

В Търговищко сме установили пет големи тракийски поселения с крепости и светилища – казва още археологът. – На тези места няма пищни дворци, но пък гетите са се погрижили да изградят красиви и масивни гробници – според тях истинският живот е в отвъдното и по този начин те подготвят вечното си жилище, обграждайки се с предмети, достойни за собствения им ранг. При тях традицията за кремиране и за трупополагане действа едновременно и понякога в една гробница са погребвани няколко тела. В случая с кралевската могила тленните останки са изгорени и положени в специален керамичен съд с позлата, наречен хидрия (традиционно се е използвал за съхранение  на вода, бел. ред.).

Когато през 1979 г. Кралевското съкровище било открито, безценните му експонати били изложени две седмици в центъра на Търговище – без охрана, за да му се порадват жителите на града.

Много бързо след това съкровището заминава по нареждане на Людмила Живкова за Националния исторически музей, въпреки че е записано в инвентарните книги на нашия музей – припомня Стефан Иванов. – И след почти 35 годишно отсъствие, в резултат на договорка мeжду двата музея, вече повече от пет години то се намира в зала “Античност” на Регионалния исторически музей в Търговище и може да бъде видяно от любителите на археологията.

Дали Кралевското съкровище ще остане завинаги в музея на своя откривател и недалеч от мястото, в което престоява над две хилядолетия? Археологът няма категоричен отговор на този въпрос. Остане ли обаче в Търговище, то не само ще бъде гордост за музея, но и още един повод все повече туристи да посещават този красив български град.

Снимки: Регионален исторически музей в Търговище