Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Домът на Ботев не е затварял врати от обявяването му за музей преди 75 години

Завещаното ни от Ботев е актуално и днес, казва Ася Николова

В Деня на Ботев и на загиналите за свободата на България ви отвеждаме в неговият дом в Калофер, превърнал се в музей преди 75 години. Историята на къщата е интересна, а тя е част от музеен комплекс, обявен за паметник на културата, разказа пред Радио България директорът на музея Ася Николова. Проучвания на живописеца проф. Харалампи Тачев установяват, че къщите, в които е живяло семейството на Ботев са две, допълва тя:

Христо Ботев се ражда в сградата на старото училище, което се намирало около църквата „Света Богородица“. Членовете на комитета по възстановяване на къщата на Ботевото семейство преценяват, че мястото там е неподходящо за изграждането на музей. Затова решават да се възстанови къщата, в която той е живял най-дълго и я е наричал свой дом. Това е наследствена къща на майката на революционера Иванка Стайкова Дрянкова. Официалното ѝ откриване като музей е на 2 юни 1944 година и от тогава до сега тя не е затваряла вратите си. За съжаление много малко са останалите от семейството вещи. В къщата са експонирани чекръкът, на който баба Иванка е прела и една шевна машина, която ѝ е подарена.



На нея тя е шиела „на чуждите хора“, за да издържа семейството си заради заболяването на съпруга си и ранното ѝ овдовяване. Днес, с помощта на етнографски материали
, е пресъздадена семейната среда, в която е израснал Ботев.



На 2 юни 1926 година, когато в Калофер е отбелязана 50-ата годишнина от гибелта на поета-революционер, е открита т. нар. „Ботева градина“. Тя е създадена в дворното място, подарено на жителите на града за вечни времена от брата на Христо Ботев, ген. Кирил Ботев. Желанието на генерала било да се оформи красив парк, в който да се издигне паметник на неговия брат. Тогава е поставена и първата плоча, извън сегашния мемориален комплекс, на която са написани датата на раждането и смъртта на поета (6 януари 1848 г.-2 юни 1876 г.). По този начин се поставя начало на изграждането на музейния комплекс.



Свободолюбивият дух, пламенното отстояване на правдата и жертвоготовността бележат живота не само на Христо Ботев, но и на неговия брат. Генерал Кирил Ботев е участник в три войни – Сръбско-българската и двете Балкански войни и целият му живот, преди и след Освобождението на България, е посветен на каузата да брани род и родина.

Учи в Калофер, учителства известно време в село Голямо Белово разказва Ася Николова. В периода, в който заедно с другия брат на Ботев – Стефан и баба Иванка емигрират в Румъния, Кирил Ботев също учителства. Той участва и в четата на Христо Ботев. Преди сражението при Милин камък Кирил Ботев се загубва заедно с още двама четници и това го спасява, за да не се включи в битката, в която загива поетът. След това прави опит да се върне в Румъния, но е заловен и осъден. Тъй като по това време е малолетен, присъдата му е 15 години строг тъмничен затвор. След Освобождението Кирил се записва във военното училище и се посвещава на военната кариера.

Личности като Христо Ботев и неговият брат, ген. Кирил Ботев, са вдъхновяващ пример за младите хора днес. И макар често да възприемаме свободата за даденост, е добре да си даваме сметка за нейната стойност и жертвите, направени от нашите предци. Свободата дава възможности, но и много задължава – казва Ася Николова. – Всеки от нас трябва внимателно да прецени докъде се простира свободата и откъде започва свободията, която Ботев никак не е обичал. Ако по-често препрочитаме онова, което ни е завещал в своята публицистика и писма, там ще открием нашето съвремие.

Снимки: muzeibotev.com

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Дарът на Петдесетница е живот в изобилие

В осмата неделя след Възкресение Христово отбелязваме един от най-важните празници за християнството – Петдесетница. В този ден Светият Дух – Третото Лице на Светата Троица слиза на земята, за да осени дванайсетте апостоли, събрани на молитва..

публикувано на 23.06.24 в 05:30

Черешова задушница е!

Всяка година в съботата преди големия християнски празник Петдесетница Църквата отбелязва втората за годината Задушница, която народът е нарекъл Черешова задушница, защото винаги съвпада със сезона на черешите. В календара на Българската..

публикувано на 22.06.24 в 05:30
Теодора Димова

Разговорът за комунистическото минало става все по-наложителен, за да предпазим децата си

България продължава да бъде единствената европейска страна, която няма мемориал за жертвите на тоталитаризма. Този срамен факт, белязал като дълго нелекувана язва съвременния статус на обществото ни, за поредна година беше припомнен на 1 юни, когато..

публикувано на 20.06.24 в 11:30