Произведения от килимарското изкуство предимно по нашите земи ще озарят с цвят, чистота и съвършенство изложбените зали “Рафаел Михайлов” във Велико Търново. На 14 юни там се открива експозицията “Багри, орнаменти, дизайн” с над сто килима от колекцията на Якоб ван Бейлен.

Холандецът Якоб ван Бейлен посещава страната ни за първи път преди половин век. Пътувайки на автостоп към Истанбул, дотолкова се очарова от щедрите природни дадености и топлите хора, че забравя за крайната си цел. Започва често да посещава България и преди дванайсет години се заселва в нея – купува си къща на морето, известно време живее в Котел, а днес домът му в старопрестолния град Велико Търново граничи с този на поета, публицист и фолклорист Петко Славейков (“Мой приятел и учител”, както го нарича той). И тъй като се влюбва най-вече в природата, започва да колекционира български килими, които запечатват в багрите и орнаментите си прелестите на растителния и животинския ни свят.

Публиката във Велико Търново ще види една прекрасна изложба, която представя образци от западното и източното българско килимарство – разказва д-р Анита Комитска, куратор на експозицията и директор на Историческия музей в Чипровци. – Якоб ван Бейлен е събирал богатата си колекция не само в България, но и в съседни и по-далечни страни, затова наред с чипровските и котленските килими, ще бъдат показани образци от Балканите и от Кавказ. Интересен е начинът, по който авторът е подредил изложбата си – в осем зали, хронологически или на основата на орнаментите. Например той представя една любима тема в чипровския килим – пилетата, и ще видим развитието на този орнамент във времето. Най-ранните експонати в изложбата са на повече от 250 години.

Колекцията на Якоб ван Бейлен включва над двеста килими, най-стойностните от които не могат да се намерят дори в националните ни музеи. Според Анита Комитска, особено ценните сред тях са изработени от Чипровската школа и съдържат орнаменти с пилета, с лозови растения.

Най-стари в изложбата са чипровските молитвените килими модел бакам и гарибалда – казва още тя. – Те са тъкани на вертикален стан и характерен за тях е геометричният орнамент, изграден от едно централно поле и един или няколко бордюра. Освен това са направени с природни бои, които придават необикновена мекота и красота на тоновете, а също и трайност на самите килими. Ние като представители на Историческия музей в Чипровци сме особено благодарни, че на тазгодишния Фестивал на чипровския килим Якоб ван Бейлен ни подари един изключително стар и ценен бакамски килим. Колекционерът го е купил от турския град Коня и направи този мил жест да го донесе на мястото, откъдето някога е тръгнал. Защото в годините на Османското владичество в Чипровци са се тъкали хиляди кв. м. молитвени килимчета, а бакамските са представители именно на този тип килими.

Днес килимарската традиция продължава ли да се развива чрез усъвършенстване на техниката на тъкане, чрез разнообразяване на орнаментите и цветовете или единствено повтаря вече измисленото в този древен занаят?

Ценното е, че килимите – поне в Чипровци и в Котел, продължават да се тъкат със старинната техника – отговаря Анита Комитска. - При чипровци това е отвесният стан, чрез който се получава гладка, двулицева, гоблена тъкан. И до днес местното население, макар да са останали малко хора, продължава да тъче килимите по този начин, да възпроизвежда модели от различните исторически периоди и да багри тъканите с природни бои.

През 2014 г. ЮНЕСКО обявява чипровските килими за нематериално световно културно наследство. Този факт не само повдига цената им, но и привлича интереса на много чужденци, които украсяват съвременните си домове с изделията, изтъкани със старинна техника и с орнаменти стари като света. Един от тези чужденци е и холандецът Якоб ван Бейлен, който спасява произведенията на родното ни килимарство и с огромна любов ги съхранява и показва на българската публика.

Снимки: личен архив