Всяка събота в дома за възрастни хора “Свети Василий” в Пловдив доброволци на фондация “Поколения заедно“ прекарват почивния ден с обитателите му. Разговарят, ходят на разходки, посещават културни събития, разменят мисли, обсъждат даже и мечти...

Баба Таня мечтае да си има градинка с рози. Да ги полива, милва и тори. И във въображението си вече е сбъднала своето въжделение. Нуждае се от съвсем малко помощ – няколко чифта силни ръце.

Каква друга подкрепа можем да окажем на възрастните хора, за да се чувстват по-уютно в общия си дом?

Когато сме ги посещавали в дома, сме виждали трапезарията, в която те закусват, обядват и вечерят – отговаря Маргарита Ганчева. – Това голямо помещение се нуждае от обновяване – от нови маси, нови столове. Освен това на всеки от шестте етажа си имат холчета и и там сме забелязали колко са износени мебелите. Затова и искаме да призовем, ако някой например сменя мебелите си и се чуди какво да ги прави, да ги донесе в дома. Хората с радост биха приели холни масички, етажерки, където да се подреждат книжки, шкафове.

Възрастните обитатели се нуждаят и от повече разнообразие и особено сега, в хубавото време, за тях не е добре да се заседяват в дома.

Ходили сме на театър, на ресторант, на сладкарница – разказва още Маргарита Ганчева. – Някои от възрастните хора дори си мечтаят да отидат на поход в Балкана и ако се намират такива смели доброволци, могат да се обърнат към самите тях или към фондацията. Така че нека поканим баба и дядо на разходка, на театър, на кино, на сладкарница, на разходка в градската градина, на гребната база – те с радост биха излезли с човек, който все пак познават. Затова е хубаво най-напред той да дойде в дома заедно с доброволците от фондацията и да се запознае с възрастните хора. И след това може да си комуникира с тях и да си определя срещи с приятни занимания и за двете страни.

Ако поканите например баба Таня, тя ще ви разкаже за децата си, за някогашната си работа като готвач, но и за редовните си срещи с малчуганите в една детска градина.

Ние сме три-четири баби, които ходим