Спестовността е отличителна черта на българина. Това показват различни изследвания, най-новото сред които проучва причините сънародниците ни да заделят „бели пари за черни дни”. Финансовият анализатор Десислава Николова, която е част от портала „Моите пари”, провел анкетата, обясни:

Основният извод от проучването е, че българинът спестява за доходи за след пенсиониране. Съществената цел, поради която хората откриват депозит, е за да компенсират намаления доход, когато навършат пенсионна възраст. На второ място са т.нар. „други цели“ – спестявания за ремонт, започване на собствен бизнес и т.н. Третата причина за спестявания е първоначална вноска за покупка на жилище. Друг извод от нашето проучване е, че хората, които имат депозити, имат такива заради ликвидността и гъвкавостта, тоест, защото искат във всеки един момент да разполагат със спестяванията си и да имат възможност да теглят и довнасят суми в него. Над 70 процента от участниците в проучването предпочитат да спестяват в левове. Спестяванията в евро са малко под една четвърт.

За постигане на спестовните си цели депозантите избират предимно едногодишни депозити. В края на април 2019 г. депозитите на домакинствата и нетърговските предприятия в България са почти 53 милиарда лева или 45.6 на сто от БВП. Те се увеличават с 9 процента спрямо същия месец на миналата година. Отчетените тенденции при този ръст са намаляването на броя и сумата на депозити до 1000 лева, докато при тези между 20 000 лева и 200 000 леваръстът е двуцифрен – между 12 и 16 на сто. Най-сериозен ръст – от над 20 процента, се отчита в сегмента депозити над 200 000 лв.

Основната причина за високата популярност на депозитите е сигурността, тъй като те са гарантирани до 196 000 лева. Това ли е обаче единственият фактор депозитът да остава най-предпочитането средство за спестяване в България? Отговорът, който дава Десислава Николова, е свързан и с необходимостта от повишаване на финансовата грамотност сред населението:

Забелязва се недоверие у потребителите, когато става въпрос за алтернативни инвестиции. 10 процента от запитаните заявяват, че избират депозит, тъй като нямат достатъчно познания за други форми на спестявания и инвестиране. Липсата на финансова грамотност и недоверието в алтернативните форми са двата фактора, които основно влияят върху прекомерното съсредоточаване на спестявания в банки. Липсата на доверие идва от надзорните институции, сочат други наши изследвания. За пример мога да дам инвестиционните посредници. С тяхна помощ се правят инвестиции на борсата, тъй като физическо лице няма право да участва на фондовата борса самостоятелно. Има много т.нар. „фалшиви“ инвестиционни посредници, които се обаждат по телефона на хората, обещават им висока доходност – напр. 10 процента месечно, и събират парите им. По този начин се стига до загуба на всичките спестявания. Тук отново стигаме до липсата на финансова грамотност – невъзможността да разпознаем един фалшив инвестиционен посредник от един лицензиран. В момента тече кампания по този въпрос на Българската фондова борса – „Как да разпознаем фалшивият инвестиционен посредник“.“

Гъвкавостта на финансовия продукт и лихвата предопределят избора на банка и депозит, сочат още данните от проучването. Финансовият анализатор Десислава Николова дава информация и за профила на българския спестовник:

Имащите депозит са предимно семейни мъже на възраст между 41 и 45 г. с магистърска степен. Доходите им са между 1000 и 3000 лева. Високата лихва е основният критерий при избор на оферта, дори предвид факта, че в момента няма силна конкуренция в лихвите между различните банки – навсякъде са много ниски. Това за мен е изненадващо, заради случая „КТБ“ (бел. ред – банката фалира през ноември 2014 г., като преди това предлагаше високи лихви по депозити). В последвалите няколко години потребителите започнаха да задават въпроси не само за лихвата, но и за репутацията и стабилността на банката. Лихвите на банките в един момент ще започнат да нарастват и смятам, че хората все повече ще задават подобни въпроси.

Снимка: expo.moitepari.bg