През 1993 г. висшите учебни заведения в България отвориха врати за българските общности извън пределите на страната. За да учат в български университет кандидат-студентите от българските диаспори, трябва да отговарят на няколко условия: да са с български произход, т.е. да имат българи в рода си; да имат документ за завършено средно образование, който позволява да кандидатстват във висшите училища и в страната, в която живеят; да пребивават постоянно в друга страна, не в България, което се доказва с документ за самоличност. Според график за съответната страна всеки желаещ подава документи пред комисия с представители на МОН и Държавната агенция за българите в чужбина.
Там където работна група не може да отиде, документи се подават в съответното българско дипломатическо представителство, какъвто е случаят с Казахстан – обяснява Венко Божанов – главен експерт в Дирекция Висше образование в МОН.
При регистриране кандидатът получава входящ номер и полага теста по български език и литература и история на България. Тестовете се проверяват и оценяват от специалисти в София и резултатите се публикуват на сайта на МОН. Балът за класиране се образува от оценката от теста, средния успех от държавните зрелостни изпити, положени в съответната страна и оценката по специфичен предмет, в зависимост от специалността, която иска да учи кандидатът. Изчислява се от специалисти в МОН, след което дирекция Информационни и комуникационни технологии извършва класирането. Първото класиране е по бал и е съобразено с плана за прием за съответната страна. Всеки, който не е успял в първото класиране, може да участва във второто, което приключва преди да започне записването в българските ВУЗ-ове.
Има специалности, предпочитани от нашите сънародници, за които конкуренцията е голяма и понякога местата не достигат. Като такива Венко Божанов сочи медицинските, които са приоритет за кандидатите от Западните покрайнини и Македония. Кандидатите от Молдова и Украйна избират психология, публична администрация, политически науки, международни отношения, туризъм. От кои страни младежите от българските общности проявяват желание да учат в България?
Последните 10-тина и повече години най-много са от Украйна и Молдова – казва експертът. - Постоянна е бройката от Сърбия, Западните покрайнини, които основно са от района на Димитровград и Босилеград. Цели випуски от средни училища на тези два града кандидатстват в български ВУЗ.
Данните от тазгодишната кандидат-студентска кампания сред българските общности все още са непълни, тъй като приемът продължава. Знае се, че от Украйна кандидатите са 343, което е с около 30-40 души повече от миналата година, а от Молдова са 125 и също има ръст. В Димитровград, където тези дни се приемаха документи кандидатите са над 100. Към края си е и кампанията в Албания и Косово.
Трябва ли кандидатите да разполагат с гарантирани средства, за да бъдат приети да учат в България?
Това стоеше като проблем преди няколко години, когато трябваше да отговарят на условията за чуждестранни граждани, пребиваващи в България - обяснява Венко Божанов .- След поправки в съответните нормативни документи сега е достатъчно, че студентите, докторантите и специализантите от българската диаспора получават стипендия и имат осигурено общежитие. С това, изискванията на българските органи към чужденците, пребиваващи в България са изпълнени: имат осигурен доход – стипендия от 240 лв. и настаняване – общежитие. Стипендията се отпуска на студентите безусловно само първата година на обучението, а за втори и по-следващ курс се изисква минималният успех от завършените семестри да е добър 4.00. Докторантите и специализантите получават стипендия през цялото време на обучение.
Газопроводът "Балкански поток“ няма да бъде обект на наложени от САЩ санкции за транзакции с "Газпромбанк“. Това става ясно от писмен отговор на депутатско питане до енергийният министър Жечо Станков. На 23 декември 2024 г. министерството на външните..
В различни периоди от съществуването си, дирекция "Предавания за чужбина" на общественото радио, позната днес като мултимедийната многоезична програма на БНР – Радио България, е била повече от работно място за редица популярни имена от родната..
На 16 февруари 2025 г. се навършват 127 години от излизането на първия бюлетин на Българската телеграфна агенция, подписан от нейния първи директор Оскар Искандер. Агенцията е създадена още през 1898 г. с указ на княз Фердинанд I, по модела на..
В навечерието на честванията в памет на Апостола на свободата Васил Левски, президентът Румен Радев официално наименува столичното летище "Васил Левски"..
На 16 февруари Радио България отбеляза 89-години от своето начало. И през 1936 и през 2025 година е бил неделя, а историята и тогава и днес..
В понеделник минималните температури ще бъдат между минус 4 и 1 °. В София ще е около минус 3°. В Северна България максималните температури ще са..