Българските банки издържаха европейските стрес-тестове и проверките на капитала и активите, съобщи Европейският надзор на Европейската централна банка. На тест бяха подложени 6 български банки – 4-те най-големи УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Обединена българска банка, Централна кооперативна банка, както и по-малките Първа инвестиционна банка и Инвестбанк. Проверките бяха предизвикани от желанието на България да се присъедини към Еврозоната, възприемайки еврото и подчинявайки се на европейските правила в сферата на банките и финансите.

Тестовете и инспекциите всъщност само потвърдиха резултатите от анализи на Българската народна банка на състоянието на банковия сектор, правени преди три години.  Още тогава стана ясно, че българските банки са в много добро състояние и способни да издържат на евентуални икономически и финансови кризи, тъй като имат достатъчно капитал, качествени активи, резерви и добра ликвидност.

Проверката на ЕЦБ обаче бе необходима и като част от процедурата по влизане в Европейския банков съюз и във валутно-обменния механизъм ERMII, предхождащ за самото присъединяване към еврозоната. За досегашните членове на тази зона такива процедури не бяха прилагани и България е пионер в това отношение. Нейния път ще трябва да извървят отсега нататък всички други европейски страни, желаещи да приемат еврото за своя валута.

Българската централна банка коментира по този случай, че „България е първата държава, в която ЕЦБ провежда преглед на качеството на активите по правилата на МСФО 9 – (Международен стандарт за финансово отчитане, IFRS9 – бел.ред). Всичко това означава, че при сегашните много по-строги изисквания резултатите от прегледа са не по-лоши от онези, които бяха получени при прегледа, извършен през 2016-а от БНБ. А това е забележителен успех“. Подобно е мнението и на Петър Андронов, председател на банковата асоциация в България /АББ/, който изтъква, че „българските банки се представиха достойно на европейските стрес-тестове“.

Не всичко, разбира се, е перфектно в българската банкова система. Две от одитираните банки се оказаха с недостатъчно собствен капитал и с повече рискови активи, отколкото в Европа се смята за нормално. Важното в случая е, че и БНБ, и самите банки заявяват, че мерки се вземат и ще се вземат до постигането на пълно съответствие с европейските изисквания.

Прегледът на българските банки от Европейската централна банка е всъщност първата реална стъпка по пътя към еврозоната. Очаква се през есента страната да получи зелена улица за влизане в ERMII. Дали това ще стане, не е напълно сигурно. Първо, защото освен финансови, има още доста други изисквания към страната. Те и при най-добра воля и политика не могат да бъдат незабавно изпълнени. Става дума за все още ниското жизнено равнище на населението, за проблеми в правораздаването и т.н. В България се надяват, че един път влязла в чакалнята на еврозоната, тя ще бъде още по-мотивирана и ще бъде по-лесно да се изпълнят тези социално-икономически условия. Още повече, че никой не може още сега да каже колко време България ще трябва да чака за реално въвеждане на еврото. Второ, моментът на кандидатстването на България съвпада със смяната на върха в ЕЦБ. Най-вероятно банката ще бъде оглавена от французойката Кристин Лагард и тя едва ли ще има като първа задача да се занимава с кандидатурата на България.

Така че засега по пътя на България към еврозоната неяснотите са повече от известните и предвидими развития. Това не пречи на страната да взема необходимите и изисквани от Европа мерки. Точно това доказват резултатите от европейските стрес-тестове на българските банки и това е окуражаващо и мотивиращо.