Все още не са много българите, участвали в създаването на касови продукции в Меката на киното – Холивуд. Един от тях несъмнено е Антони Христов, чието име е записано редом със създателите на едни от най-популярните съвременни анимационни филми. Като художествен директор на световноизвестното днес студио „Pixar“ в продължение на осемнадесет години Христов дава воля на своето въображение и измисля някои от най-популярните съвременни анимационни герои – всички морски обитатели във филма „Търсенето на Немо“, любимите на милиони деца по света персонажи от поредицата „Колите“, роботът от фантастичния филм „Уоли“ и др.

Преди да се потопи в магичния свят на анимацията, животът на Антони е изпълнен с приключения. През 1981 година решава да напусне България без ясна цел къде да отиде и какво ще му се случи. Както сам споделя днес, прави го „от хулигански подбуди“. Пресича границата с Югославия, преминава през бежански лагер и попада в Австрия. След шестмесечен престой там заминава за САЩ. Следват дълги години работа в хотели и ресторанти за бързо хранене, както и в малки рекламни студия. Талантът на българина е забелязан и той се възползва от възможността да бъде сътрудник в студията на „Дисни“, където една от първите му задачи е да опростява и изчиства някои от рисунките. Впоследствие попада и в студиото на „Pixar“, тогава все още малка и неизвестна компания. Преди 18 години в нея работят около 200 души, а днес те са 1400.

Нямах понятие, че в Щатите мога да се издържам с рисуване, но лека-полека, като се запознах със средата, разбрах, че е възможно. Във всяка една професия, особено за по-високите ѝ позиции, по-скоро се разчита на познанства и контакти. Трябва да имаш хора, които те познават, знаят за таланта ти. Особено важно е да можеш да ги увериш, че могат да разчитат на теб, че си сговорен, можеш да се сработваш с другите.

Едно от най-важните неща в процеса на създаването на дадена анимация е рисуването на героите. Но за всеки от нас винаги е било интересно какво провокира аниматора да вмени на този или онзи персонаж съответната роля:

Историята, която разказваш, е най-важната и тя диктува героите – споделя Антони Христов. Това, което ние правим в живота си, нашите дейности и действия, показват на света личния ни характер. Кои сме, как ще постъпим в дадена ситуация и т. н. Затова ситуацията е тази, която ражда героя.

Що се отнася до вдъхновението, то може да се роди от абсолютно всичко преживяно, видяно или почувствано – допълва Христов.

Когато прочетеш историята за таланта и упоритата работа на един българин, достигнал до едно от най-реномираните анимационни студия, се питаш дали някога му е хрумвало да се отдели и да създаде свое студио. Отговорът може би ще ви изненада:

Не, това не ми е било интересно. Вече се промениха времената, както и аз самият. Станах на такава възраст, когато вече искам да оставя и нещо след себе си, което е различно. Ако човек иска да направи нещо подобно, трябва да го направи по-рано в живота си. Затова не съм мислил да създавам собствено студио и филми.

След близо две десетилетия на върха на световната анимация, днес Антони отново живее в България, защото никога не е мислел, че ще остане завинаги зад Океана. Пътят му назад към родината обаче отнема няколко години. През 2010 година създава и сам преподава в център за обучение по дигитални изкуства в Рим. А в момента поставя основите на академия за дигитално-визуални изкуства в София с амбицията да открие талантливи млади хора, които да мотивира да останат в родината. Освен умения в редица нови професии в перспективни индустрии, цел на обучението ще бъде и подготовката за работав екип, тъй като според Антони Христов българинът е прекален индивидуалист. Това не е непременно лоша черта, но за да имаме успешна индустрия и да се развиваме, трябва да сме максимално организирани и отворени за работа заедно.