Август е предпочитан месец за годишен отпуск сред българите, а политиците не правят изключение. Парламентът вече е в обичайната си лятна ваканция и официално ще възобнови дейността си на 4 септември. От тази дата, до изборите за общински съветници и кметове, свикани за 27 октомври, има по-малко от два месеца. Това слага своя отпечатък върху политическия живот и някои с основание се питат дали наистина активният политическият сезон е приключил, или само така изглежда.

Седмица след излизането на парламента в лятна ваканция, Министерският съвет прие решение за подготовката на изборите и възложи на вицепремиера Томислав Дончев да координира организационно-техническите действия около тях. Срокът за регистриране на участници в надпреварата за място в местната власт изтича на 26 септември, но още този уикенд управляващата партия ГЕРБ номинира кандидата си за кмет на Пазарджик, с което претендентите за този пост там станаха вече четирима. Опозиционна сила БСП още не издига кандидат за кмет в този град, защото била пред дилема дали да участва в изборите самостоятелно, или в коалиция. Сериозни въпросителни има за социалистите и в София. По неофициални информации, на ниво партийни структури в столицата като фаворит на социалистите се очертава националният омбудсман Мая Манолова, но централното партийно ръководство се въздържа да коментира въпроса. Самата Манолова доскоро отклоняваше да отговаря дали ще се кандидатира за столичен кмет, но вече твърди, че ако го направи, би очаквала подкрепа от всеки, стига да не е расист и ксенофоб. Твърди също, че не би желала партийна подкрепа за евентуалната й кандидатура, а това едва ли радва БСП, в чиито редици преди време днешният омбудсман беше политик от първа линия.  Кметският пост в София е възприеман като трамплин към по-високи позиции във властта и това убедително се илюстрира от политическата кариера на премиера и лидер на ГЕРБ, Бойко Борисов. По тази причина всеки развой около кметската надпревара в столицата се следи най-внимателно.

До изтичането на срока за регистриране на участници в местните избори вътрешнопартийните и междупартийните напрежения ще се изострят.  Между управляващата ГЕРБ и опозиционната БСП те и в момента са крайно изострени от скандалната хакерска атака срещу Националната агенция по приходите и от драматичните последици от африканската чума по свинете, спрямо които местните общности са изключително чувствителни. БСП критикува управляващите, че с действия или с бездействие са допринесли както за незаконното източване от НАП на лични данни на милиони граждани, така и за тежките последици от масовото избиване на прасета в страната. Управляващите продължават да изпълняват ангажиментите си и към двата случая, а на фона на масовото недоволство, породено от тях, електоралната им подкрепа се свива.

Но на предишните избори ГЕРБ спечели в 21 областни града, Реформаторският блок в 3, ДПС в един, а БСП остана без първа позиция в който и да било голям град. При вътрешните сътресения, които изпитва напоследък,  БСП едва ли ще постигне радикално подобрение на присъствието си в местната власт, освен ако не обедини усилия с други формации от лявото пространство. Разговори за изборна коалиция социалистите вече водят с партия АБВ.

Десните формации още не са предприели активна предизборна подготовка, но също не са чужди на идеята за коалиции. СДС не иска коалиране с ГЕРБ, както направи за европейските избори, но не изключва местни съюзи с Демократична България и националистическата ВМРО. "България на гражданите" също има намерения за съюзяване, но изключително с партньори от дясно.

Очаква се в оставащите седмици от т. нар. „лятна ваканция“ тези идеи да кристализират и да се пристъпи към бурна политическа есен.