Всяка работа си иска майстора – казва българският народ. Тази мъдрост е преминала през проверката на времето и е валидна и в съвременния свят. Да получиш признание, че си майстор в своята професионална област е въпрос на престиж и чест. Обикновено в кръга на майсторите се определят хората, които упражняват ръчен труд. Сред тях са майсторите готвачи, майсторите строители, майсторите занаятчии и т.н. Само преди век, за да се впишеш в кръга на майсторите, се е налагало да извървиш дълъг и труден път. Бъдещите занаятчии постъпвали на работа в ателието на майстора като чираци. Там те трябвало да прекарат задължителните 7  години, за да преминат на по-високото стъпало в йерархията. Преди да се превърне калфата в майстор, също минавали много години в очакване на одобрение и признание от старите майстори. Динамиката на живота ни днес отдавна е изхвърлила от употреба това правило. Ако успехът на дадено поприще дойде рано, тогава на човек му остава време да потърси и ново поле, за да покаже таланта си. Типичен пример за човек, който не е спрял да се развива в професията си близо 40 години, е майстор Михаил Кочев. Неговата житейска история е пример за това, как човекът със силен характер и талант, успява да надскочи рамката и да изучи нов занаят, „въоръжен“ с познание от интернет.

Пътят към художествените занаяти за Михаил Кочев започва още в младежките години, когато постъпва да учи в Техникум по дървообработване и вътрешна архитектура в София. Там попада в паралелка „резбари“, каквато се откривала само веднъж на четири години. По-късно любопитството го отвежда към изработката на изящни бижута от метал с украса от скъпоценни камъни. След бижутерията, Кочев се заема да изработва сувенирни ножове и то по сложна и стара технология, почти непозната в България. Ето какво той казва за увлечението си да изработва ножове от дамаска стомана:

Чувствам се голям късметлия, защото съм сред хората, които цял живот работят хобито си, неща които ме забавляват и ми носят удоволствие. За мен ножовете, които правя, са обект на изкуството, без да има практическо приложение. Аз не правя оръжие или ножове за ловци. Орнаментите, които поставям са същите, като при бижутата, поставям и цветни камъни като тюркоаз, седеф, понякога инкрустирам върху дръжките и метал. Идеите идват от работата с бижута и е част от творческата игра на един майстор. Ножовете от т.нар. дамаска стомана се правят, като се вземат два различни вида стомани с различни качества и чрез ковашка заварка те се прегъват заедно, докато от заготовката се получат определен брой слоеве – 100 и 300. Така стоманата става интересна на вид, като чамова дъска, която е шлайфана и има жилки.

За да стигне до това майсторство Михаил Кочев е извървял дълъг път. Спомня си, че през 80-те години на миналия век, когато започвал да се занимава с бижутерия, поискал да се учи при известен майстор. Той обаче му казал, че чак след две години ще е готов да практикува. Кочев не приел това и започнал сам вкъщи да изковава свои сребърни бижута. Те били одобрени от специална за времето комисия и така отново доказал сам на себе си, че може да върви по неотъпкани пътеки.

Обучил съм десетки хора и в бижутерията и в коването, именно защото на мен не е имало кой да ми покаже. В България се цени високо работата на занаятчиите, но хората не могат да си позволят цена, каквато е възможно да платят в чужбина. Аз добре знам какви са възможностите на хората у нас, затова продавам на достъпни цени. Имам много клиенти в САЩ. Светът вече е малък, много мои предмети съм продал в  Испания, Австралия, Азия, различни острови и навсякъде. Компромиси в работата си не правя и не приемам да работя по поръчка.

Снимки: mk-jewel.com