Всяка година последната неделя на август е специална за любителите на планините. В този ден по традиция хиляди туристи поемат от различни места, за да се съберат на най-високата точка на Витоша – Черни връх /2290 м/, за отбелязването на поредната годишнина от началото на организирания туризъм в България. Тази година датата е 25 август, а годишнината – 124-та след паметния август 1895 г., когато по покана на писателя Алеко Константинов 300 ентусиасти се включват в първия организиран поход и на Черни връх основават клуб на българските туристи.
И отново по традиция тази година на най-високата точка на Витоша планинарите ги очакват организирани от Българския туристически съюз празненства и томбола с награди за покорителите на десетте планински първенци. Но нека разкажем по-подробно за това предизвикателство – за покоряването на най-високите върхове на планините в България, отправено към любителите пешеходния туризъм.
След успеха на зародилото се през далечната 1966 г. по инициатива на Българския туристически съюз първо национално туристическо движение в страната – „100 национални туристически обекта“, през не толкова далечната 2005 г. се появява ново движение. Идеята за него е на български планинари, организацията – от БТС, а названието – „Десетте планински първенци“.
Върховете, включени в движението, са Мусала в Рила, Вихрен в Пирин, Ботев в Стара планина, Черни връх на Витоша, Руен в Осоговската планина, Гоцев на Славянка, Голям Перелик в Родопите, връх Радомир на Беласица, Руй в едноименната планина и Богдан в Средна гора, разказва Мирослав Дачев от Българския туристически съюз. По думите му, от 1966 г. до днес през националното движение „100 национални туристически обекта“ преминават повече от 6 милиона участници, а наред с него все повече популярност набира и предизвикателството „Десетте планински първенци“. Само за тази година то е мисия изпълнена за над 250 души. Покоряването на върховете се удостоверява с печати, поставени в специална книжка в определени от БТС туристически обекти.
В движението участват хора на възраст от 10 до 80 години. Идеята на Българския туристически съюз е по този начин да се популяризира пешеходният туризъм по нашите планини и върхове, обяснява Мирослав Дачев.
Той посочва, че интерес към движението проявяват не само българи:
Всяка година имаме участници и от нашите съседи – Македония и Сърбия. Тази година имаме 7 македонци и 5 участници от Сърбия.
Българските планини се славят със своята красота и гостоприемност, и предоставят прекрасни възможности за туризъм. Най-високият връх в страната – Мусала, в Рила, се издига на 2925 м. За десетте планински първенци, намерили място в инициативата, Мирослав Дачев казва:
Почти всички са достъпни. Черни връх е най-масово посещаваният и любимо място за разходки, – но подчертава: – По-трудни са върховете Ботев, Вихрен и Мусала. Особено в периодите, когато е дъждовно или снежно, при изкачвания там за предпочитане е да се доверите на планински водач.
И една новина, която Мирослав Дачев от Българския туристически съюз сподели специално за „Радио България“:
На базата на нашата инициатива „Десетте планински първенци“ миналата година инициирахме създаването на „Десетте балкански първенци“. Преди години имаше повече административни и други трудности за достъп до съседните държави, но сега преминаването на границите е по-лесно. Затова Българският туристически съюз предложи на страните от Балканския планинарски съюз нашата страна заедно с Гърция, Словения, Македония, Албания, Румъния, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия и Хърватска да създадем подобна инициатива – за покоряване на десетте балкански първенци. Всяка от държавите вече е посочила свой първенец, който иска да бъде включен в това движение. Подробностите, надяваме се, ще бъдат уточнени на следващото заседание на Балканския планинарски съюз.
Хубавите есенни дни са прекрасно време за разходка сред дюкянчетата на Самоводската чаршия във Велико Търново. Чаршията възниква в средата на XIX век, когато на улицата излагат своята продукция земеделци от околните села. Появяват се и занаятчийски..
Те радват окото, сбъдват желания и лекуват. Хиляди пясъчни колони, малки и големи, наподобяващи хора, растения или митични животни, са осеяли обширна територия от 50 кв. км в околностите на град Варна. Произходът им до ден днешен не е напълно..
Стари български села с уютни къщи за гости, тишина, разходки сред природата и вкусна домашна храна. Селският туризъм се превръща в предпочитан форма на отдих, особено сред семейства и млади хора, които избират природосъобразния начин на..
Старият влек в село Говедарци, община Самоков предстои да бъде модернизиран като четириседалков лифт с капацитет от 1520 души на час. Подобно предложение..