Ибиса привечер, огряна от последните лъчи на слънцето. Звучи чилаут, който се ражда из-под пръстите на Оги Марински. Казва, че е отишъл в Ибиса за малко, но все още е там – вече 10 години. Силуетът му, с развени от вятъра коси, подхванал китарата, се очертава на фона на огненото небе над острова. Освен, че се занимава с музика, Оги Марински умело танцува и с огъня. Затова често можете да го видите в някое огнено шоу. Тъй като танците с пой /топка, вързана на въже, използвана в жонглирането с огън/ не са характерни за България, се изкушавам да го питам, как го е намерил огънят.

Дълга история, – усмихва се Оги. – Освен че съм живял 10 години в Испания, съм бил и 15 години в Китай. Всъщност, оттам започна цялата работа. Живеех в Китай и пътувах до Тайланд. Там ги видях как танцуват по островите си и бях възхитен. Но си казах, че това никога няма да го науча. След няколко години обаче едно момче ми показа елементи от танците с огъня. Започнах да се упражнявам, но съвсем сериозно – аз съм малко фанатик във всичко. Две-три години тренирах вкъщи. Веднъж показах на мои китайски приятели какво съм научил и те започнаха да ме канят да правя представления. Така започнах.

За усещането да подчиниш огъня на себе си, споделя: Хората си мислят, че е опасно, защото огънят е стихия. И аз така си мислех и в началото ме беше страх. Всъщност, когато имаш контрол, не е опасно, само така изглежда, – смее се той. – Докато правя шоуто, изпадам в транс и за мен, и за публиката времето e нещо субективно. Всичко трае 10 минути, а усещането е, че е минал половин час.

Няма го вече стария Китай, който го знаем от книгите и филмите. Той стана повече Америка от Америка. И след Олимпийските игри в Пекин си тръгнах, казва Оги. Намира за себе си друга Обетована земя – Ибиса. Покрай танците с огъня при него се завръща и музиката. Тя навлиза в живота му още в детството, когато баба му го учи да свири на хармоника. На 10 години се захваща с китарата.

Днес свири класика, рок, фламенко, макар да признава: Не го нося в сърцето си. Фламенкото е начин на мислене и на живот.



Тъй като Ибиса е Меката на електронната музика, тя също го съблазнява. Предполага, че следващият му проект ще бъде именно в този стил. Място за изява намира в клубове, партита или просто по залез слънце в западната част на острова. Но каквото и да свириш, без вдъхновение не става. А всеки творец намира вдъхновението посвоему.

Вдъхновението идва от свиренето, – казва за себе си Оги.– Когато започвам да свиря, нямам вдъхновение, но постепенно то се натрупва. Разбира се, то идва и от външния живот – природа, впечатления от света. Късметлия съм да бъда на такова място, защото в Ибиса е много пъстро. Тук има множество извори на вдъхновение.

Всеки, който е бил в Ибиса, иска да се върне, уверява Оги Марински. За туристите това е парти остров, за останалите – нещо по-различно. Тук всичко е мъничко, всеки познава всеки. Говоря за хората, които постоянно живеем тук. Когато милионите туристи си тръгнат, остава това – духът на Ибиса, казва Оги. Но кои са за него приоритетите в живота и кое го тласка напред?

Първото нещо, което ми идва наум, е свободата. Свободата да мога да следвам себе си, моя вътрешен инстинкт, така да го наречем, не обществото, не приятелите, не съветите на този или онзи. Затова в последните години малко се отдалечих, – признава Оги. – Навън шумът е прекалено много. Сега живея сам в гората. Така успявам да се вслушвам в това, какво се случва в мен, и се стремя максимално да следвам вътрешното си „Аз“. За мен това е една от най-големите ценности в личен план.

Снимки: личен архив