Той пренася космоса в своите рисунки, защото в него открива свободата, без която не може нито един истински графити артист. А отскоро учи начинаещите да оставят индивидуален отпечатък чрез изкуството си в първото безплатно училище за графитъри у нас.

Само на 25, с образование по химия и микробиология, Дамян Николов напуска международна софтуерна компания, защото не му достига време да рисува. Открива графитите като тийнейджър, а днес професионално намира решения за интериор и екстериор, рисувайки върху различни материали – метал, мазилка, пластмаса.

Преди две години той решава да основе и своя школа, за да научи новаците на основата в графити изкуството. Получава се нещо като килийно училище за графити, защото всеки дава това, в което се чувства най-добър.

Идеята на безплатното графити училище във Варна е да скъсява дългия и мъчителен път на младите артисти и вместо те да драскат тагове и рисунки по стените, по-бързо да осъзнаят дали това изобщо е за тях – разказва Дамян Николов. – Благодарение на спонсори, в училището имаме осигурени материали, плоскости. При нас идват не само деца, но и по-големи хора с някакви познания – рисуващи портрети и коли, занимаващи се с графичен дизайн и калиграфия, и моята задача е да им покажа как да работят със спрей. Понякога правим общи проекти и когато имам по-мащабни поръчки, например от 100 квадрата, вземам някои от учениците си да ми помагат.

В началото, Дамян се вдъхновява от рисунките, които вижда в родния си Добрич, и започва да скицира свои си неща. Първия си графит прави на изоставено място – може би с един или два цвята, защото финансите никога не стигат на младите артисти. Увлича се по букви, но дали ги свързва в думи с послания?

Няма значение какво изписваш – важното е начинът, по който го правиш, тъй като стилът е твоето отличителното средство – отговаря той. – С други думи, не толкова да отправиш послание, а по-скоро да маркираш територия, да оставиш следа. Докато посланията се отнасят повече до стрийт арт-а, където има идея, служеща за комуникация с хората, при нас процесът е едностранен. Малко по-егоистично постъпват графитърите в градската среда, заявявайки “аз съм еди си кой, правя това и бях тук”. Но това също е част от културата.

Рисунките, с които артистът най-много се гордее, неизменно отразяват звезди и планети.

Върху част от фасадата на училището за деца с увреждания във Варна, той изобразява сянка на птица, която пресъздава космоса и олицетворява безкрайната свобода – защото птицата символизира свободата, а космосът безкрайността.



Подобно е посланието и на сянката на седнал в стол човек, който пуши лула, а димът й отново представлява космоса. Космическата тематика присъства и във варненския подлез на ул. “Дубровник”, който графити артисти неотдавна изрисуваха в международен фестивал, организиран от Дамян.

С този фестивал показах, че графити културата може да бъде културна – нещата да стават легално, красиво, с концепция и организирано – казва още артистът. – По принцип трябва да има осигурени места, върху които да се рисува – това е, от което имат нужда артистите – място и материали.Иначе градската среда винаги почиства нежеланите рисунки. Въпросът е, че хората се озлобяват, след като виждат около себе си само отрицателни, лоши рисунки или пък рисунки, които не разбират. Така те се настройват срещу цялата графити култура. Но до голяма степен самите артисти също са виновни за това, тъй като понякога рисуват т.нар. бомби – бързи графични изображения с цел адреналин. Според мен никога няма да спрат тези необмислени рисунки, които се правят както от млади, така и от утвърдени артисти. Идеята е да се намалят цялостно тези набези над публичните сгради и хорските домове.

Снимки: podmosta.bg