Езически символи, издълбани върху фасадата на малка селска черква, отвеждат към закодирано познание от зората на цивилизацията. По-късно и богомилите оставят тук своите следи. Изображенията на хора, животни, цветя, кръстове така и си остават неразгадани, но мнозина виждат в тях въпроси, свързани със сътворението на вселената и човешкия стремеж към съвършенство.

В предбалканското село Праужда (Северозападна България), на няколко километра от Белоградчик и пещера Магурата, се издига църквата „Свето Възнесение Христово”. Плочка върху фасадата на каменната еднокорабна постройка възвестява, че тя е издигната през 1855 г., ала според преданията, пазени от поколения в селището, в нея са вградени части от по-стар храм. Тези елементи принадлежали на Божията обител, отстояща на 5 км от Праужда – манастирски комплекс, построен няколко столетия преди основаването на Видинското царство през 14 век. В основата му били три манастира, около които в кръг се разполагали още трийсет монашески домове. Легендите разказват, че основоположникът на богомилството Вениамин (Боян Мага) е живял известно време в близката пещера Лепеница.

Храмът е изключително интересен, защото в него са се наслоили няколко култури и със символите върху своята фасада ни връща хилядолетия назад – разказва Емил Цанков, бивш кмет на Белоградчик. – Според изследователи Праужда (което според местните жители означава „прехождам“ − бел. ред.) означава „изгряващото слънце” и неслучайно един от знаците върху църквата е този на слънцето – но той може да се намери и в пещера Магурата. Тук също така се виждат змиите като олицетворение на вечността. Любопитна символика, свързана със Слънцето, Луната и пет планети, препраща към древно знание по астрология и астрономия. На фасадата има и вградена каменна колона, чиито знаци рисуват първообраза на календар.

Предполага се, че символите са пренесени от светилище, намирало се в единия край на селото. Друг древен артефакт − плочка с няколко десетки символи от двете й страни, потвърждава колко богата и осеяна със загадки е историята на местността. Ритуалната стела, която все още не е разчетена, е намерена едва на сто метра от храма.

Тази ритуална плочка е поредното предизвикателство към науката, защото символите й напомнят на тези от Градешница и Караново отпреди 10 000 години, смятани за първата азбука, и имат аналог с магурските – продължава разказа си Емил Цанков. − Вероятно цивилизацията, която я е изработила, е имала добри познания в различни области на науката, тъй като на плочката се вижда карта на Слънчевата система с част от планетите, самото Слънце и богинята майка с огън в ръцете си, олицетворяващ словото.

Мистика, легенди, тайни в прегръдката на суровия Балкан – Праужда и околностите му могат да се превърнат в притегателно място за туристите.

Близо до селото се намира Ведерник − връх с пирамидална структура, до който води екопътека – добавя Емил Цанков. – А също част от Белоградчишките скали, както и тракийска крепост, използвана и по време на Римската империя и в Средновековието. Интересни също са оброчните кръстове, разположени в четирите посоки на света, карстовият извор Врелото… Изобщо красотата по този край е пленявала хората не от вчера. Неслучайно когато османските турци идват в района, Праужда е избрана за лично владение на султана. Така в селото никога не са живели турци, а на местните жители била възложена задачата да охраняват проходите Свети Никола и Кадъ Боаз. Предстои ни да разработим маршрути, свързани с легендите за тези отминали времена − например за цар Борил, известен с гоненията срещу богомилите, и местността Борилница, която носи името му. И вярвам, че всичко това ще провокира интереса на много хора и те ще дойдат по нашите земи.

Снимки: Емил Цанков; архив