Езически символи, издълбани върху фасадата на малка селска черква, отвеждат към закодирано познание от зората на цивилизацията. По-късно и богомилите оставят тук своите следи. Изображенията на хора, животни, цветя, кръстове така и си остават неразгадани, но мнозина виждат в тях въпроси, свързани със сътворението на вселената и човешкия стремеж към съвършенство.
В предбалканското село Праужда (Северозападна България), на няколко километра от Белоградчик и пещера Магурата, се издига църквата „Свето Възнесение Христово”. Плочка върху фасадата на каменната еднокорабна постройка възвестява, че тя е издигната през 1855 г., ала според преданията, пазени от поколения в селището, в нея са вградени части от по-стар храм. Тези елементи принадлежали на Божията обител, отстояща на 5 км от Праужда – манастирски комплекс, построен няколко столетия преди основаването на Видинското царство през 14 век. В основата му били три манастира, около които в кръг се разполагали още трийсет монашески домове. Легендите разказват, че основоположникът на богомилството Вениамин (Боян Мага) е живял известно време в близката пещера Лепеница.
Храмът е изключително интересен, защото в него са се наслоили няколко култури и със символите върху своята фасада ни връща хилядолетия назад – разказва Емил Цанков, бивш кмет на Белоградчик. – Според изследователи Праужда (което според местните жители означава „прехождам“ − бел. ред.) означава „изгряващото слънце” и неслучайно един от знаците върху църквата е този на слънцето – но той може да се намери и в пещера Магурата. Тук също така се виждат змиите като олицетворение на вечността. Любопитна символика, свързана със Слънцето, Луната и пет планети, препраща към древно знание по астрология и астрономия. На фасадата има и вградена каменна колона, чиито знаци рисуват първообраза на календар.
Предполага се, че символите са пренесени от светилище, намирало се в единия край на селото. Друг древен артефакт − плочка с няколко десетки символи от двете й страни, потвърждава колко богата и осеяна със загадки е историята на местността. Ритуалната стела, която все още не е разчетена, е намерена едва на сто метра от храма.
Тази ритуална плочка е поредното предизвикателство към науката, защото символите й напомнят на тези от Градешница и Караново отпреди 10 000 години, смятани за първата азбука, и имат аналог с магурските – продължава разказа си Емил Цанков. − Вероятно цивилизацията, която я е изработила, е имала добри познания в различни области на науката, тъй като на плочката се вижда карта на Слънчевата система с част от планетите, самото Слънце и богинята майка с огън в ръцете си, олицетворяващ словото.
Мистика, легенди, тайни в прегръдката на суровия Балкан – Праужда и околностите му могат да се превърнат в притегателно място за туристите.
Близо до селото се намира Ведерник − връх с пирамидална структура, до който води екопътека – добавя Емил Цанков. – А също част от Белоградчишките скали, както и тракийска крепост, използвана и по време на Римската империя и в Средновековието. Интересни също са оброчните кръстове, разположени в четирите посоки на света, карстовият извор Врелото… Изобщо красотата по този край е пленявала хората не от вчера. Неслучайно когато османските турци идват в района, Праужда е избрана за лично владение на султана. Така в селото никога не са живели турци, а на местните жители била възложена задачата да охраняват проходите Свети Никола и Кадъ Боаз. Предстои ни да разработим маршрути, свързани с легендите за тези отминали времена − например за цар Борил, известен с гоненията срещу богомилите, и местността Борилница, която носи името му. И вярвам, че всичко това ще провокира интереса на много хора и те ще дойдат по нашите земи.
Снимки: Емил Цанков; архив
Лули от края на XVII, от XVIII и началото на XIX век и традицията за отглеждане на тютюн в България са представени в най-новата експозиция на Археологическия музей в Бургас. "Такива лули се намират често на територията на съвременна..
На 5 април православните християни отбелязват Акатистна събота – петата събота от Великия пост. Този ден е посветен на почитането на Пресвета Богородица и Църквата е отредила да се отслужва Малко повечерие с канон към Пресвета Богородица и..
На 4 април Православната църква чества паметта на преподобни Йосиф Песнописец, преподобни Георги в Малея и свети свещеномъченик Никита Серски. Вечерта в православните храмове се отслужва Малко повечерие с целия Богородичен канон и акатист...
На 22 април Христовата Църква отбелязва Светли вторник. Светли вторник, като част от Великденската седмица, води основанието си от Възкресение..
На 23 април, тази година, Църквата отбелязва Светла сряда На този ден си припомняме свидетелството на св. Йоан Кръстител за Христос пред..