Мадам Фльор де Мон Шмитфийл Беар със скок връхлита и разтърсва козина, за да си проправи място. В детските сърца, където я очаква и топла завивка, и ръце, които да я милват.

Кучето с аристократично име, наричано накратко Мон, вече няколко години работи като детски терапевт в пловдивската педиатрия и вдъхва кураж на пациенти с онкологични и други тежки заболявания. То е лице и на дарителската кампания за изграждане на нова детска клиника, тъй като сегашната е в окаяно състояние. Благодарение на Мон, само в първия учебен ден учениците в града събраха 17 000 лв., вслушвайки се в призива вместо цвете да дарят пари за болницата.

Помагайки за изграждането на нова детска болница, ще се подобри качеството на лечение – казва стопанката на кучето Велислава Костадинова. – Защото лекарите имат нужда да работят в най-съвременни условия, а малките пациенти – от комфорт по време на престоя си в клиниката.

В момента състоянието на вече остарялата сграда не е добро, въпреки ремонтите – повреждат се ВиК и електроинсталациите, стаите са тесни, особено в детската онкохематология, където дечицата и родителите споделят едно легло. Освен това се налага децата да бъдат возени с линейка до втората лечебна база за извършването на изследвания. Така обаче се губи време, а и постоянното транспортиране не се отразява добре на пациентите в по-тежко състояние. Знаете, по пътищата има дупки, има задръствания и не е уместно нито за децата, нито за лекарите всеки ден да се разкъсват между двете сгради.

До момента в кампанията, която се организира от УМБАЛ “Св. Георги“, от частни дарители са постъпили 30 хил. лв. Необходими са обаче 10 млн. лв., за да започне строежът на новата сграда.

Мон и Велислава няма да забравят Коледата, в която се отзовават на покана да прекарат празника с децата в клиниката. И когато лекарите виждат прекрасната комбинация за вечно приятелство – щастливи деца плюс добронамерено куче, ги канят на редовни срещи. Междувременно Мон изкарва обучение в кучешко училище и взема диплома за терапевт.

Децата, които могат да стават, идват в игралната зала, гушкат се с кучето, играят – разказва как преминават посещенията Велислава. – То е изключително внимателно в игрите с тях, защото разбира, че дечицата са болни и изтощени или че нещо ги боли. А при тези пациенти, които се налага да останат на легло или нямат сили да станат, ходим на индивидуални посещения в стаите им. Мон преди всичко ги успокоява, помага им да бъдат по-разговорливи, отпуска ги, защото малко или много детето се страхува, изплашено е, боли го. И кучето помага на децата да преодоляват тези състояния на стрес, на болка, на гняв и те се чувстват много по-добре.

Шестгодишната Мон е само едно от поредицата староанглийски овчарки (бобтейли), които минават през живота на стопанката си. Дори у дома се шегуваме, че колкото повече бобтейли имаме, толкова сме по-щастливи, казва тя. Двете имат силна връзка и правят всичко заедно – разхождат се, играят и дори ходят на училище, тъй като Мон е в трети клас.

Това е част от друга програма, която правим с Мон – за ролята на кучето при намаляване на детската агресия в училищата – обяснява стопанката й. – И отново присъствието на Мон прави децата по-щастливи. Учениците й помагат да си пише домашните и покрай нея написват и своите. Помагат й също така да си научи репликите за литературни четения, но всъщност те научават думите, които трябва да рецитират. Изключително забавно е – децата я чакат с нетърпение и буквално неусетно минават часовете.

Посещенията при децата Велислава и Мон приемат за лична мисия. Имат си и обща професия – мечтател за един по-добър живот, в който подрастващите не напускат родината си, тъй като я намират за чудесно място, в което да се реализират. И двете всеки ден се борят за мечтите си.