Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Певицата с най-ниския глас на планетата е родопчанка

Снимка: личен архив

България се гордее с поредния рекордьор в книгата на Гинес. Преди броени дни родената в родопския град Смолян Марияна Павлова официално получи сертификата си от „Световните рекорди на Гинес“, който я признава за певицата с най-нисък глас в света. Рекордът е направен в студиото на Анди Брук, рок музикант и тонрежисьор, работил с редица популярни имена от световната поп и рок сцена.

Марияна, дъщеря на прочутата родопска певица Христина Лютова, казва, че отдавна мечтае за подобно отличие и признава:


Бях абсолютно уверена в себе си. Изпяването на най-ниския тон не беше никакъв проблем. Още като ученичка, в градския хор на Смолян, пеех в най-ниските регистри. Това продължи и когато учех в Националното училище по фолклорни изкуства в село Широка лъка и после в професионалния фолклорен ансамбъл „Родопа“.

След ансамбъл „Родопа“ − Смолян, на който посвещава 16 години от своята кариера, Марияна Павлова се прехвърля в българската столицата, където пее последователно в хоровете „Ваня Монева" (тогава „Космически гласове”), „Драгостин фолк национал”, „Големите български гласове” и в камерните формации - квартет „Славей” и трио „Родопея”. А именитите ни композитори Красимир Кюркчийски и Стефан Драгостинов отново отреждат на нея ниските тонове.

Още преди 19 години Стефан Драгостинов написа три песни за трио „Родопея“, в които аз трябваше да изпея тона „ре“ от голяма октава, което е в много нисък регистър за жена. Това е в мъжката бас-баритонова теситура. След това, в Манчестър, с него изпях „до“ – „до гранде“ му казват музикантите. А тонът от рекорда на Гинес ми е „си бемол“ от контра октава“.

За слушателите на БНР Марияна Павлова демонстрира своето изпълнение, заради което беше удостоена с рекорда на Гинес за най-нисък женски глас в света. Чуйте:


Носителката на рекорда на Гинес за певицата с най-нисък глас в света живее в Лондон. Там са и повечето ѝ близки хора. Марияна Павлова напуска България преди пет години и половина, както казва тя – защото се чувствала огорчена от отношението към хората на изкуството. 

Бях разочарована и от това, че българите с възможности не желаеха да инвестират в стойностно изкуство – продължава Марияна Павлова. – По това време в британската столица вече се беше установил моят брат и семейството му. После замина и малката ми дъщеря, която се омъжи, роди дете, а аз се сдобих с внучка, наполовина китайка. Така, за да помагам, и аз се преместих в Лондон. Не прекъсвам обаче връзката си с България. Продължавам да съм част от „Драгостин фолк“ и обикаляме заедно сцените на България и света. Правя и уъркшопи − във Франция, Швейцария и Германия. Англия също е страна с много възможности и се чувстваме добре. Естествено, липсва ми безумно много България и особено Родопите. Не съм била там от девет години. Сърцето ме боли. Когато лягам вечер, си представям Роженските поляни. Песента-химн на Родопите „Бела съм, бела юначе“ и гайди ми звучат в главата. Така се успокоявам...“. 

Публиката в София може да види Марияна Павлова на 22 октомври тази година, на концерта на „Драгостин фолк“ в Националното музикално училище „Любомир Пипков“. С него формацията ще отбележи 25 години от своето създаване.


Снимки: личен архив




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Перник е готов за най-шумния и колоритен зимен фестивал в Европа – "Сурва"

Перник е само на 35 км югозападно от София и всички го познават като "градът на черното злато", или "градът на миньорите". В последните години обаче обликът на Перник се променя и все по-често свързваме града с неговия шумен, пъстър и многолик..

публикувано на 23.01.25 в 12:15

На Сурва в Еловдол

В житието на Св. Дазий Доростолски от началото на 4-ти век е съхранено най-старото описание на Сурва по българските земи: "Защото дори светът да се свърши, лошият обичай не се изоставя, а дори се възстановява в още по-страшен вид. В деня на..

публикувано на 21.01.25 в 10:30
Христо Стойчев

Влизаме в ателието за дърворезба на Самоводската чаршия

Изкуството на дърворезбата е развивано векове наред по нашите земи. Представлява обработване на дърво чрез изрязване на декоративни мотиви, фигури и сложни изображения . Най-голямо значение занаятът добива през Възраждането, когато дърворезбата..

публикувано на 18.01.25 в 09:25