Накъде отива българската икономика? Това е въпрос, на който се опитват да отговорят множество български и международни институции като Световната банка, Международният валутен фонд, Европейската комисия, Българската народна банка /БНБ/, Министерството на финансите и т.н. Сега е сезонът на техните есенни оценки и прогнози, които се смятат за доста по-достоверни, отколкото превижданията през пролетта.
Българското министерство на финансите смята, че икономическият растеж тази година ще достигне 3.4%, БНБ е доста по-оптимистична, залагайки на 3.7%, а Световната банка очаква 3.2%% срещу 3.6% за Европейската комисия. Коя прогноза ще се окаже най-близо до реалността, остава да се види, но като че ли най-достоверно звучат предвижданията на финансовото министерство, което пряко участва в управлението на икономиката и което разполага с последните данни за икономическите показатели.
Това личи и от публикувания от министерството в петък проектобюджет на държавата за 2020 г. В документа се твърди, че „Иĸoнoмичecĸият pacтeж щe дocтигнe 3,3% пpeз 2020 гoдинa, движeн oт пoтpeблeниeтo и инвecтициитe“. Това забавяне на икономическия ръст се обяснява и с общото изоставане на световната икономика, което се предвижда от Международния валутен фонд и което вече дори се наблюдава в някои от най-големите европейски икономически партньори на страната ни като Германия.
Забавянето не пречи обаче на властите в София да предвиждат за догодина значително по-големи публични разходи от централния бюджет, който ще възлезе на 24 млрд. евро срещу 22.4 млрд. евро за тази година, което е ръст от 7%. Управляващите продължават да държат на обещанието да увеличат с 10% на заплатите в публичния сектор, да отделят повече публични средства за здравеопазването, да актуализират с 6.7% на пенсиите на всички възрастни хора в страната от средата на 2020 година. Ръст ще има и при възнагражденията на учителите в основните и средни държавни и общински училища. Очаква се също приближаване на военните разходи до 2% от БВП според изискванията на НАТО. По отношение на политиката на доходите в проектобюджета е заложено и увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2020 г. на 312 евро, което е повече с около 8% от досегашното равнище.
Държавните финансисти много държат на уточнението, че бюджет 2020 ще бъде балансиран, т.е. няма да има нито излишък както сега, нито дефицит. Държавата ще поеме малко над 1 млрд. евро нов държавен дълг, който ще си остане под 20% от Брутния вътрешен продукт и ще нареди страната пак сред тримата отличници по този показател в Европа. Много е важно да се подчертае, че повишения на данъци през 2020г. не се предвиждат и че инфлацията ще остане под контрол на равнището от около 2%.
Правителството ще харчи догодина повече публични пари в унисон с мнението на редица експерти и финансисти, сред които досегашният шеф на Европейската централна банка Марио Драги, които призовават правителствата да развържат кесията и да харчат повече, за да стимулират потреблението и растежа. Като стана дума за потребление, трябва да се признае, че в България има още много да се прави в това отношение. Защото паритетната покупателна способност на българите е според Българската стопанска камара само 50% от тази на средната за Европа и разполагаемите доходи на гражданите на страната са все още много далеч от средното равнище за ЕС за тази година от 14 739 евро на човек. А ако правителството успее да реши и проблема с 200-те хиляди неработещи и неучещи пълнолетни българи и ги вкара в крайно нуждаещата се от работна ръка икономика, това няма как да не стимулира потреблението и икономическия ръст.
Младежкият център “Захари Стоянов” в Добрич организира фолклорна среща на общностите по повод Международния ден на толерантността. Целта на събитието, което ще се проведе от днес до 17 ноември т.г., е да образова и вдъхнови участниците да..
В петък, 15 ноември, с усилване на вятъра от северозапад, облачността ще започне да се разкъсва и намалява, след обяд в северозападните райони до предимно слънчево време. Облачно, на отделни места със слаби превалявания от дъжд, ще се задържи..
На 14 ноември в „България днес“ ви запознаваме с програмата на МОН "Неразказаните истории на българите", която въвлича български ученици и студенти зад граница в проучването и разказа за интересни и важни фигури от..
С кратък видео калейдоскоп от "неразказани истории" на достойни българи – учени, предприемачи, инженери, художници, допринесли за доброто име на страната..
В брой 26 на предаването слушайте: Как програмата "Неразказаните истории на българите" работи за имиджа на страната ни по света и в..
На 14 ноември в „България днес“ ви запознаваме с програмата на МОН "Неразказаните истории на българите", която въвлича..