В галерия „Средец“ е подредена изложба с произведения на български „класически“ скулптори и творци в областта на керамиката, дървото и др. Можете да ги видите до 28 ноември, а поводът за тази експозиция е книгата „Творците говорят“ с подзаглавие „77 интервюта за българската скулптура“.

Автор е Иван Кънчев − завършил НХА, специалност керамика, участник в десетки национални и международни форуми в областта на изкуството, всяка година представя самостоятелна изложба. Своята последна книга той определя като енциклопедия, посветена на българската скулптура във всичките ѝ проявления. Този забележителен труд беше представен на 7 ноември, на фона на изложбата.

Началото на „Творците говорят“ поставих преди седем години – разказва Иван Кънчев. − Реших да направя изложба на творби от авторите, които са представени в книгата. Поканих ги да участват с по една своя работа. По принцип разглеждам българската скулптура на една широка основа – не само професионалните скулптори, а и автори, които работят с различни материали − керамика, дърво, кожа, медал, бижутерия, стъкло, текстил и др. Книгата започва с периода около Освобождението и имена като Борис Шац, Кирил Шиваров, следват Иван Фунев, Марко Марков, Любомир Далчев, Никола Терзиев – Желязото… Невъзможно е да изброя всички, но в книгата можете да прочетете и за Емил Попов, Иван Русев, Павел Койчев, Георги Чапкънов, Вежди Рашидов – известни имена на съвременни скулптори. Присъстват и разговорите ми с някои от най-добрите български резбари, керамици, дори съм включил живописци, които работят и с керамика – сред тях е Захари Каменов. Винаги се ръководя от принципа, че когато захванеш нещо, трябва да го доведеш до край – ако не можеш да завършиш сградата, не започвай да я строиш. През 2011 г. защитих дисертация, посветена на българската керамична скулптура в периода от 1896 г. до края на 50-те години на м. в. Тогава направих съпътстващо изследване, основано на разговори с авторите. Реших, че е добре да го разширя и да „довърша сградата“.

За да събере достатъчно информация за творците, които не са наши съвременници, Иван Кънчев се е срещал с техни наследници. Споделя, че понякога му се е налагало да води по няколко разговора с всеки или да се вижда с няколко души, за да достигне до „цялостната картина“. Пропътувал е около 5000 километра до различни градове и села, посетил е десетки ателиета, провел е стотици интервюта.

С основание книгата може да се разглежда като енциклопедия, при това първата диалогична енциклопедия, защото съдържа биографии на авторите, разговори с тях, илюстрации. Трудът се разшири неимоверно много. Постарах се да направя автентичен документ. След време всеки може да открие полезното за себе си. Моята цел е да направя памет. Беше много тежко, но се радвам, че се захванах с това изследване. Едно е да четеш книжки, друго е да се срещнеш с автора в ателието му и той да ти сподели своята гледна точка. Мога да кажа, че вече познавам в детайли процесите в българската скулптура, което много ме обогати като творец. Убеден съм, че книгата ще бъде полезна за всички – ученици, студенти, докторанти, дори преподаватели. Няма къде другаде да се намерят тези факти, при това поставени в една обща „мрежа“, която дава целия контекст на разглежданите творчески процеси. Твърдя, че придобих цялостен поглед върху българската пластика, и то „на терен“. За да си художник, трябва да имаш „напластяване“ на знанията, особено в днешното динамично и информирано време. Това автоматично означава някакъв скок в развитието ти. Аз съм донякъде „затворена система“ и обикновено се провокирам от самия себе си. Естествено, че се влияя и от контекста, в който съм, но това е по-скоро подсъзнателно. Имам свой път като творец и го следвам методично, крачка по крачка.