Най-старата човекоподобна маймуна, която се е придвижвала и на два крака, наподобявайки човешката походка, е живяла в Европа. За това свидетелстват останки от кости, намерени в германската провинция Бавария. В международния екип, разчел значението на палеонтологичната находка, участва и българският учен от БАН проф. Николай Спасов.

Човекоподобната маймуна е наречена Данувиус – на името на келтско-римския бог на река Дунав. Откриването на скелетните й останки коренно променя представата на учените за ранната еволюция на човешкото семейство, смята проф. Николай Спасов.

По време на разкопките са открити общо 40 кости на четири индивида – два женски, един мъжки и един млад представител на вида. От останките може да се направи заключението, че Данувиус е достигал до метър височина, като мъжкият е тежал около 31 кг., а женският около 18 кг. Човекоподобната маймуна е имала широк и плосък гръден кош и удължени поясни прешлени – приличащи на човешките, и това й е позволявало да поставя центъра на тежестта над изправените си бедра при придвижването си на два крака.

От стотиците останки на бозайници, намерени в находището, ние трябваше да отделим онези кости и фрагменти, които са от човекоподобните маймуни – казва проф. Николай Спасов за работата си под ръководството на проф. Мадлен Бьоме от Тюбингенския университет. – И след това да ги сравним със съвременни изкопаеми човекоподобни маймуни, за да си представим от коя част на скелета са тези фрагменти, както и най-важното – да направим функционалния им анализ. Именно този функционален анализ ни помогна да си представим начина на придвижване на Данувиус.

В случая от изключително значение е, че става дума за човекоподобна маймуна от Европа, тъй като един от най-големите спорове в палеонтологията е защо човекът се изправя и кога и къде става това. В подкрепа на тезата, че отговорът на всичките тези въпроси води към Старият континент, са и откритията, направени преди две години на Балканите.

Находките са само две и идват от Балканския полуостров – казва още проф. Николай Спасов. – Грекопитекът е наречен така при описанието на долна челюст, открита край Атина. Намерен е и зъб по време на разкопки в българския град Чирпан, който принадлежи към същия род.



С помощта на тези открития ние успяхме да докажем, че грекопитекът е представител на линията, водеща директно към човека, тъй като е живял преди 7,2 милиона години. Скоро след това излезе и статия, според която преди шест милиона години по крайбрежието на остров Крит също е вървяло двуного същество.

Тези човешки предшественици са живели малко преди появата на австралопитека в Африка. А това означава, че във времето, когато на Черния континент се появяват първите предчовеци, в Европа вече е крачело двуного същество. Проф. Николай Спасов обещава още изключително вълнуващи, по думите му, открития, свързани с останки на първия предчовек – грекопитекът, намерени в находището край Чирпан.

Снимки: Диана Цанкова, личен архив, Reuters