Доброволчеството е лична мисия, но и ценен опит. Чрез него човек помага както на каузата, която е избрал да подкрепи, така и на себе си, като развива важни умения – отговорност, организация, работа в екип, комуникация.За да се популяризира труда на доброволците по целия свят, защото доброволец означава абсолютен хуманист, по инициатива на ООН от 1985 година, днешният ден – 5 декември, се чества като Международен ден на доброволеца и доброволчеството.

Точно година след като ООН започва да отбелязва деня на доброволеца, на 7 декември 1986 г., град Стражица е разтърсен от земетресение с магнитуд 5.7 по Рихтер. Загиналите са трима души, ранените – 80. Много хора остават без домове. Един от доброволците, които помагат при възстановителните работи е Бойко Баев – тогава тъкмо завършил Техническия университет.

Когато човек помага, Дядо Господ гледа. И вярвам, че когато и аз имам най-много нужда, и на мене ще помогнат – убеден е Бойко Баев. Станал веднъж непосредствен свидетел на много лични човешки трагедии, той е развълнуван от случващото се в момента в Албания, която преди седмица беше ударена от мощно земетресение (6,4 по скалата на Рихтер) и в момента се справя с тежките му последици. Съпричастността, мисълта за другия и за това как можеш да му помогнеш, било то и от разстояние, веднага се пробуждат. Той знае, че проявата на милосърдие в такъв момент е изключително важна, защото човекът в нужда не може да се справи със ситуацията сам. Но е убеден също така, че не по-малко важна е организацията и управлението на онова, което проявилите съпричастност даряват, за да може да стигне то до пострадалите в точното време, под правилна форма и да бъде оползотворено максимално ефективно.

В град, пострадал от земетресение, най-напред е добре да се направят контролно-пропускателни пунктове, където да се проверява всяка кола – обяснява Бойко Баев, който е виждал с очите си как са се случвали кражби от пострадали домове и как са изчезвали помощи, пристигнали  за пострадалите.

Другото важно нещо е да се направи регистър на пострадалите хора в района на земетресението, защото когато започнат да се дават средства и помощи, те трябва да се разпределят правилно, въз основата на информация за повече и по-малко нуждаещите се. Подобен регистър трябва да се направи и за разрушените и повредени имоти. Така при построяването на нова къща в нея ще се заселят няколко родствени семейства, за да може максимално бързо да се намери дом за най-засегнатите. А при следващи етапи вече ще бъдат строени къщи и за отделните семейства.

Практиката при земетресения показва, че най-добре е всички помощи да бъдат разпределяни от една организация с пълна и точна отчетност, която да работи под постоянен независим контрол и да разпределя даренията по създадените регистри.

На първо време палатките не са удачен вариант. Има нужда от контейнери за живеене, които да се предоставят за временно ползване и хората да са задължени да ги върнат в добро състояние. След разчистване на разрушенията, новите квартали трябва да се проектират с мисълта да са устойчиви при следващи земетресения – най-добре с еднофамилни къщи, сглобяеми, но с гаранция за поне петдесет години. Така за кратко време, при прилични условия, ще могат да се настанят най-голям брой хора, споделя личния си опит Бойко Баев.

Той знае, че срещу природните катаклизми човекът е безсилен, но е видял и колко сила и кураж за живот могат да дадат проявените милосърдие и любов.

Снимка: Йорданка Иванова