Западните Балкани и техният напредък по пътя към европейското членство бяха тема на конференция в София с участието на дипломати, депутати, учени и експерти от всички балкански държави. Събитието се проведе под патронажа на Фондацията за европейска реформа New Direction и Международния републикански институт. Евродепутатът Ангел Джамбазки обяви при откриването, че целта на форума е да формулира ясна българска позиция и политика по отношение на Балканите.

Започваме от Македония, която аз никога няма да нарека Северна, Южна, Горна или Долна. Тя за нас е братска, българска, втора българска държава на Балканите. Българската политика по отношение на Македония от десетилетия е колеблива. ВМРО съществува, защото Македония е външнополитически въпрос. Радвам се, че успях да привлека, както моите съюзници от Европейски консерватори и реформисти, така и Републиканския институт на САЩ, за да ги запознаем с нашата гледна точка и да ги привлечем за съюзници.

Темата за европейската перспектива на Западните Балкани присъства трайно в европейския дневен ред през последните две години. Това до немалка степен се дължи на България, тъй като темата бе водещ външнополитически приоритет за страната, докато бе председател на Европейския съвет през първата половина на 2018 г. Държавата ни успешно се справи с предизвикателството да организира форум за бъдещето на Западните Балкани и да задържи вниманието на останалите държави-членки на ЕС върху проблемите на региона. Последната среща в подобен формат се проведе през 2003 година в Солун.

За 15 години се случиха много неща – посочи в своето изказване на конференцията българският външен министър Екатерина Захариева. България, Румъния и Хърватска станаха членове на ЕС. Част от страните от Западните Балкани станаха съюзници в НАТО. В същото време обаче през тези години, 6 от държавите в нашия регион се препъваха по пътя към ясното евроатлантическо бъдеще. Аз, въпреки че съм един от най-остро звучащите външни министри за това, че Европейския Съвет вече почти две години не може да вземе решение за започване на преговори за Република Северна Македония и Албания, не считам, че причината за това е само в ЕС. Считам, че голяма отговорност и важна роля имат и страните от Западните Балкани. Тогава, когато искаш да бъдеш част от най-демократичния и най-успешния проект, тогава трябва да изпълняваш критериите за това. Разбирам, че част от тези реформи са трудни, болезнени и скъпи. Минахме по този път.

Един от най-честите спорове на подобни форуми с участието на страни от Западните Балкани е този за оценката на региона сега и преди година или две. Досегашният опит на министъра, показва, че няма еднозначен отговор на този въпрос. Според Захариева, през последните години в политиките на отделните балкански държави, настъпиха много промени, част от които положителни. Българската дипломация направи много за решаването на един задълбочаван от десетилетия проблем, свързан с отношенията ни с Македония, подписвайки договора за добросъседство и сътрудничество между двете държави, решен бе и дългогодишния спор за името с Гърция, продължават и преговорите по отделните глави за присъединяването на Черна гора и Сърбия.  Наред с успехите обаче, Захариева посочи, че се наблюдава забавяне на реформите в някои от държавите на Балканите, свързани с правата на човека, съдебната система и върховенството на закона.

Българският еврокомисар Мария Габриел, също подчерта, че мястото на Западните Балкани е в европейското семейство, посочвайки:

Още в първата седмица на новата Европейска комисия, заявяваме ясно и точно – Западните Балкани са наш приоритет и може да разчитате на българския комисар за повече конкретни инициативи в нови области – иновации, научни изследвания, образование, култура, младежи.