Седемдесет и девет медала и грамоти от международни олимпиади – с тази равносметка изпращат годината ученическите отбори по природни науки от цялата страна. На годишната им среща в Националния археологически музей дойде и президентът Румен Радев, за да ги поздрави.

Румен Радев пожела на олимпийците да бъдат лицето на България по света, защото именно те ще помогнат на страната ни да преуспее.

Воювайки на изключително труден терен, вие не само отстоявате себе си и работите за напредъка на науката, но работите и воювате за бъдещето на България – бъдеще, което все повече се доминира от науката, от иновациите, от дигитализацията – заяви в приветствието си държавният глава. – Наред с всички благоприятни фактори, с които привличаме чуждестранни инвестиции у нас, един от най-важните стимули за това сте вие с вашите невероятни достижения. Защото, за да може една държава със седем милиона население да се мери с гиганти като САЩ, Русия, Китай, Япония, това означава, че тя има най-важния капитал – талантливи млади хора с огромен потенциал.

Мария, Матей и Виктор носеха медалите си, извоювани в конкуренция с най-добрите от целия свят. Наистина, това е същото предизвикателство и ние се изправяме по сходен начин срещу него и се борим за целите си – съгласява се Мария Дренчева от Столичната математическа гимназия с твърдението на друг медалист, че победата на олимпиада е като изкачването на Еверест.

През настоящата година Мария спечели златно отличие на Олимпиадата по геометрия в Иран и бронзово на Младежката балканска олимпиада по математика.

Аз се състезавах и със себе си, и със задачите, които наистина бяха предизвикателство – казва още Мария. – Трудните задачи всъщност са хубавите и когато човек ги решава, чувства, че има какво да направи, за да бъде удовлетворен накрая. Математиката е прекрасна с логиката си и с вдъхновението, което е необходимо, за да измислим нещо ново и чрез него да решим задачата.

Лингвистиката е хибридното поле, в което се срещат езиците и математиката, и ти помага да се справяш по-добре и в двете. Така Матей Петков от Националната природо-математическа гимназия в София обяснява мястото на науката Лингвистика в състезанията по природни науки. С помощта на математически модели гимназистът успя най-добре от всички да се ориентира в логиката на езика на олимпиадата по лингвистика в Южна Корея.

Не е необходимо да се знаят много езици, за да се занимава човек с лингвистика – казва златният медалист. – На олимпиадата се дават пет задачи на езици, напълно непознати за всички участници, а това е лесно, тъй като в момента има над 8 хил. живи езици в света. И в тези задачи чрез примери трябва да се открият скритите модели и да се разбере логиката на самите езици. Компютърната лингвистика също има огромно приложение, например в машинния превод – всъщност Гугъл преводач работи именно заради принципите на лингвистиката.

Виктор Балтин от Природо-математическата гимназия в Бургас – бронзов медалист от същата олимпиада, добавя, че на състезание обикновено се вживява в ролята на изследовател, който отива в незнайно общество и се опитва да комуникира с него. Така на олимпиадата му се наложило да си “общува” на един от индианските езици, на староперсийски, на езици, които се говорят в Индонезия, Африка и Южна Америка.

За този индиански език не знаех нищо, но задачата ни беше да разберем как в него се образуват цветовете – разказва Виктор. – И трябваше да се досетим, че цветовете се свързат с предмети в същия цвят – например за “черен” индианците казват “с цвят на кафе”, а за бял “с цвят на мляко”.

Матей, Виктор и Мария скоро ще завършат средното си образование и вероятно ще изберат чужди университети. Но и тримата са категорични, че искат да работят за България и в родината да изградят собственото си бъдеще.

Снимки: Диана Цанкова