Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Време е да подготвим късметите за новогодишната баница

В първия ден от новата година сурвакари внасят здраве и късмет в дома ни

Сурва, Сурваки или Васильовден е българският празник, с който по традиция посрещаме новата календарна година. Отбелязват го във всички краища на България, разпространен е и сред етническите българи, живеещи извън страната.


Трапезата в навечерието на Сурва е втората кадена вечеря след Бъдни вечер и до голяма степен повтаря основните ритуални моменти. Пластичната украса на обредните хлябове е същата, еднаква е и символиката. Основната разлика е в това, че ястията са блажни – т.е., в тях има яйца, сирене, месо.

В навечерието на 1 януари по традиция се прекадяват погача, баница и свинска глава. В някои райони на България върху погачата се поставя кравай. След като храната бъде прекадена, краваят се отделя и на сутринта част от него се дава на животните. Остатъкът се запазва за лечение.

В различните краища на България приготвят различни тестени изделия – баница, тутманик, булгурник, зелник. Баницата се приготвя от точени, по-често печени на връшник кори, между които се слага смес от сирене, яйца и мазнина. Тутманикът е малко по-различен. За него се меси тесто, разделя се на две или три части, оформени като пити. Между тях отново се добавя същата смес от яйца и сирене. Във всички краища на България баницата се приготвя според местния обичай. Но навсякъде в нея се слагат малки дрянови клончета, които предварително са наречени – за късмет, здраве, успех в работата, в учението и пр. Такава баница приготвяме и днес, макар и най-често с кори от магазина. А късметите пишем на малки листчета, с които увиваме дряна.

Свинската глава е на голяма почит през тази вечер. Цяла или приготвена по характерна за района рецепта, някога тя непременно присъствала на трапезата. Това е и единственият ритуал в българската традиция, при който свинско месо се поднася като обредна храна и се кади. Както и на Бъдни вечер, на масата се слагат орехи, глави чесън и лук, мед. В някои села в миналото играели хоро цяла нощ – за здраве и берекет.

На други места взимали дванайсет парчета от прекадения кромид – по едно за всеки месец от годината. Слагали сол в средата и ги подреждали на трапезата. Сутринта гледали къде солта се е стопила и се е събрала вода. Според народните гадателски практики, водата в кръгчето от лук означава, че месецът, за който е наречено, ще бъде дъждовен.

С магията на първия ден – т. нар. инициална магия, се обясняват всички вярванията около Сурва. По първия човек, посетил дома, се предсказва каква ще бъде годината. Ако е момче, ще се родят повече мъжки агънца, ако е момиче – женски.

Символ на здраве, сила и младост, дрянът има специално място в ритуалите. От него се правят сурвачките, с които момчета на възраст до 12 (или 15) години обикалят къщите и пожелават късмет и благополучие. Сурвакарчетата носят прясно откършена и украсена дряновица, а през рамото – торбичка, за да събират даровете, които получават. Децата първо сурвакат своите роднини, изричайки благословии за здраве и плодородие. Започват от най-възрастния в дома, а след като сурвакат всички хора, отиват при домашните животни, за да сурвакат и тях.

На първи януари е църковният празник, посветен на Свети Василий Велики. Народният се нарича Васильовден или свети Васил. В навечерието на Нова година момите изпълнявали обичая ладуване. Първо се събирали за „мълчана вода“– т.е. налята и пренесена при пълно мълчание. Девойката, която я налива, трябва да е с живи родители, а котлето – бяло. В това котле пускат своите пръстени или китки, завързани с различни по цвят конци, за да могат да ги разпознаят след това. Дете-изтърсак (последното дете в семейството) изважда един по един пръстените.

Всеки път момите изпълняват кратки припевки, които трябва да покажат за какъв ерген ще се омъжи притежателката на пръстена. Отново пускат пръстените си в котлето, покриват го с червено платно и го оставят под трендафил. Сутринта, след като пръстените са пренощували под звездното небе, ритуалът се повтаря. Песните, които рисуват образа на бъдещия жених, са под формата на гатанки, пълни със символи, остроумни и весели.

Празнично веселие пожелаваме и на вас, скъпи приятели. Здрава и успешна Нова година!



Снимки: архив, БГНЕС


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Обичай за призоваване за дъжд ще представят в Етнографския музей в Бургас

Етнографският музей в Бургас ще почете Свети Никола Летни на 9 май 2024 г. от 11:00 ч. Жените самодейки от Фолклорна група „Тронки“ в село Момина църква, община Средец, ще ще изпълнят "Пеперуга" и "Герман" за дъжд и плодородие така, както се..

публикувано на 07.05.24 в 21:40

Кулинарен празник събира майстори от Сърбия, Румъния и България в село Антимово

Тридневен кулинарно-фолклорен фестивал ще допълни празничното настроение във видинското село Антимово. За 14-и път местното Народно читалище "Развитие-1926 г." и Кметството организират фестивала “Гергьовден“ на  4, 5 и 6 май 2024 г. Градският..

публикувано на 04.05.24 в 10:25

Последно събиране за боядисване на великденски яйца в столицата

Деца от различни националности и семействата им ще боядисват великденски яйца от 10,00 до 14,00 ч. в “Каньон парк” в столичния квартал “Младост” до метростанцията “Александър Малинов”. Събитието със свободен достъп се организира за трета поредна..

публикувано на 04.05.24 в 10:05