Четящият човек живее в цветен свят. За да не избледняват багрите в света на близо 59 хиляди четящи хора, Столичната библиотека поддържа фонд от над един милион български и чуждестранни книги и инвестира в модерни електронни услуги и цифрови платформи.

На церемония Столичната библиотека вчера връчи шестите си поред награди за писател и читател на годината. През 2019-а най-четени са били романите “Жажда”, “Хавра” и “18% сиво” на Захари Карабашлиев. Сякаш оставаме слепи за красотата на света, заяви при получаването на приза той.

Последната ми книга е свързана със света на слепите и е вдъхновена от истинската история на Спас Карафезов (председател на Националното читалище за слепи хора “Луи Брайл” – бел. авт.) – продължи писателят. – Той е един от най-младежките духове, един от най-виждащите умове, които познавам, тъй като, когато на 18 г. е загубил зрението си, коварната болест не е засегнала неговия дух, неговия ум, неговия стремеж към знание и устрем към света. Тежкò на незрящите духом, на сърдечно слепите! Защото има по-страшно наказание от слепотата и то е именно духовната нищета, то е слепотата на невежеството – отговорно за социалното неравенство в света и раждащо болшевизми, тоталитаризми, фашизми, нацизми и всякакви производни на тези –изми. Живеем в общество, което страда от остър недостиг на емпатия, така че нека не само да гледаме, но и повече да виждаме и да осмисляме.

Разказвачката с поетична душа Здравка Евтимова получи наградата за най-четена съвременна българска книга със своите “Юлски разкази”. Тя е автор на четири романа, нейни разкази са превеждани в множество държави, а един от тях – “Кръв от къртица”, се изучава в часовете по литература в американски училища.

Най-краткото разстояние между човешките сърца е литературата – каза Здравка Евтимова. – Ние, читателите и писателите, пишем заедно, защото, ако не четем съдбите, обичта и болките на хората, няма никакво писане. На света има само две хубави болки – едната е, когато се ражда дете и тази болка завърши със здраво, щастливо, ревящо вързопче живот и надежда. А втората хубава болка е писането – тя може да се нарече и щастие, и окови, и свобода. Много ми се иска тази болка да не ме напуска.

Изследователят на архивите от близкото ни минало Христо Христов е достигнал до най-много читатели, интересуващи се от научна и научно-популярна литература.

Особено съм благодарен на онези читатели, които са посегнали към книгите, свързани с тоталитарното комунистическо минало и с неговите престъпления – каза той. – Без съмнение, тази тема ще бъде преоткривана, още повече че за първи път в учебниците по история за 10 клас тя влиза в самостоятелен раздел с нови знания и термини. Бих искал да благодаря и на проф. Вили Лилков, с когото би трябвало да си поделим наградата, тъй като последната наша книга - “Погубената България”, също присъства в тази класация.

Митичните мотове на Радостина Николова са се сторили най-интересните герои за децата.

Когато гостувах в една регионална библиотека, ми попадна една от първите книги от поредицата “Приключенията на мотовете” – каза авторката. – Тя беше изключително опърпана, но и щастлива книга. Тогава си представих какъв път е извървяла, през колко детски домове е минала и колко истории и усмивки е споделила. Без библиотеките това нямаше да се случи. Затова нека да подкрепяме всички онези малки училищни и читалищни библиотеки, в които живеят книгите и имат много повече нужда от нас.

Най-малката читателка на библиотеката – Криси, също получи награда. Момиченцето на четири и половина години е сред 28-те хиляди души, които са си извадили читателска карта през последните пет години. 

Снимки: БГНЕС